Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Грег потегли право към къщата на Джени. Когато пристигна, беше шест без петнадесет, но колата й я нямаше. Обикновено се прибираше към пет или пет и половина. Потегли обратно към Лангли — знаеше, че едва ли ще успее тази вечер, но щеше да го е яд, ако се прибереше, без да е опитал. Спря пред един магазин за химическо чистене, който беше все още отворен. Не знаеха адреса на Форестър, нито пък познаваха човек с такова име, но го попитаха защо му е нужен.
— Нося един пакет — каза Грег — и трябва да му го предам лично.
— В пощата ще ви кажат, но сега е затворено.
Затворена беше и единствената дрогерия, покрай която Грег мина. Седемнадесет напразно пропътувани мили. По две — тридесет и четири. Няма значение — утре щеше да разбере.
На следващата сутрин Грег отиде в пощата веднага щом я отвориха. Каза, че трябвало да предаде един пакет на Робърт Форестър, поиска адреса му и го получи: пощенска кутия 94, Р. Д. Намираше се на улица Гърсетър, на около две мили извън града. Служителката му обясни как да стигне дотам. Грег имаше среща, за която вече бе закъснял, но реши да отиде до къщата на Форестър, за да я види.
Вглеждаше се в пощенските кутии по шосето и накрая откри името на Форестър, написано с бяла боя на една от тях. Със стръмния си покрив къщата имаше идиотски вид — тъкмо за чешит като Робърт, помисли си Грег. Стори му се мрачна. Грег спря на края на алеята, озърна се — нямаше никой. Излезе от колата и надникна през стъклото на прозореца. Полазиха го тръпки. Отвътре къщата приличаше на затвор или на част от замък. Отиде до друг прозорец, погледна през него в кухнята и видя на перваза нещо, от което сърцето му подскочи и заби от гняв. Бе една от саксиите на Джени. Нямаше грешка — познаваше много добре както саксията, така и кактуса. Доколкото си спомняше, Джени го наричаше „свекървин език“, а саксията бе от бяло стъкло, украсено с топки. Грег се върна при колата си, излезе бързо от алеята и тръгна за срещата си.
В шест часа — точно в шест, защото бе чакал да стане толкова — Грег мина отново покрай къщата на Форестър. Колата на Джени беше там, на Робърт — също. Очевидно тя си прекарваше нощите при него и не се криеше. Това й беше седмата или може би десетата нощ тук — откъде да знае. В прозорците блесна светлина. Представи си ги как се смеят, приказват, как приготвят вечерята, за която Джени сигурно правеше една от големите си салати, и как после… не можеше дори да си го помисли.
Спря в едно крайпътно заведение, чиято атмосфера му се стори достатъчно потискаща и подходяща за случая: вътре имаше трима мъже, които гледаха телевизия, наведени над бирите си. Поръча си ром — не че му се пиеше, но наименованието на питието отговаряше на настроението му. Ром. Изпи го на един дъх, плати и поиска монети за телефонен разговор с Ню Йорк.
Телефонът на Ники Юрген не отговаряше.
Грег се прибра и продължи да звъни в Ню Йорк. Вдигнаха чак в дванадесет без десет. Обади се мъжки глас и Грег поиска да говори с мисис Юрген.
— Здравей, Грег — каза Ники. — Как си?
— Не съм добре — отговори Грег, макар дружелюбният глас на Ники да бе повдигнал значително духа му. — Струва ми се… мисля, че опасенията ми се оправдаха, както се казва.
— Какво искаш да кажеш?
— Ами… Джени… годеницата ми… вече прекарва нощите си у Робърт.
— Какво? За бога, това е ужасно!
Ники беше изпълнена със съчувствие. Поиска адреса на Робърт и го записа. Посъветва Грег да се заеме сериозно с Джейн и пак го предупреди, че освен ексцентрично и може би опасно поведение от Робърт друго не можело да се очаква.
— Сигурна съм, че това ще приключи скоро — каза Ники, — освен ако и годеницата ти е смахната, в което се съмнявам. На една жена не й е нужно много време, за да разбере какво представлява Робърт.
— Мислите ли, че ще й направи нещо лошо? — попита Грег разтревожен.
— Не е изключено.
— Предупредих го да не я докосва. Говорих с него преди няколко дни и въпреки това те се срещнаха още същата вечер.
— Много добре те разбирам. Напълно в стила на Робърт е да излъже едно момиче; обикновено ги подбира млади и невинни, забавлява се около месец и половина, докато му омръзнат, и после ги зарязва. Сега за пръв път имам възможността да разговарям с някой от нещастните…