Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Да бъде проклет денят, в който реших да направя услуга на приятел.
Ру погледна претоварената каруца, затънала в калта почти до осите. Беше натоварена с кошове, покрити и завързани здраво с платнище.
— Но твоят приятел не ти е направил услуга. Този товар изисква два, дори четири коня.
Язон чу шумотевицата и викна:
— Какво става там?
Преди Ру да може да отговори, се чу и гласът на Курт, който крещеше:
— Ей, Ейвъри, какво има?
— И слепец може да види толкава каруца, Курт — отвърна Ру.
В отговор се чу неопределено ръмжене. Сред шума на силния дъжд прозвуча и гласът на Маккелър.
— Какво е станало?
Ру се отдръпна от покрития с кал моряк, наведе се под шията на изморения до смърт кон и без да се интересува дали внася кал във вече изцапаното антре, пристъпи в кафенето. Маккелър и няколко келнери стояха точно пред голямата локва и гледаха коня — той почти бе влязъл в заведението.
— Каруцарят е пиян, сър — каза Ру.
— Пиян или трезвен, махни това животно оттук — нареди престарелият оберкелнер.
Ру мерна Курт, който се подсмихна гадно, като чу заповедта.
Обърна се и видя, че морякът тръгва нанякъде. Той направи три широки крачки в калта, която стигаше вече до глезените, и силно го дръпна за рамото.
— Почакай минута, приятел!
— Ти не си ми приятел — изфъфли морякът. — Но въпреки това нямам нищо против теб. Искаш ли едно питие?
— Ти се нуждаеш от питие, колкото конят се нуждае от шибане с камшик — озъби се Ру. — Но пиян или не, трябва да махнеш каруцата от входа на моя господар.
Морякът се зачуди дали да се разгневи, или да се разсмее. После се опита да се овладее, като пияница, полагащ усилие да изглежда трезвен.
— Нека ти обясня, момче — каза бавно. — Един мой приятел, Тим Джейкъби — другарче от детинството, когото срещнах днес, ме убеди, че е по-добре да стана каруцар, отколкото да рискувам ново пътешествие по море.
Ру с тревога видя как конят се опитва да клекне в калта — нещо невъзможно, защото беше запрегнат.
— О, богове! — викна той, грабна ръката на моряка и го дръпна към каруцата. — Конят ти…
— Чакай малко! — викна морякът. — Не съм свършил.
— Ти не си, но конят е — каза Ру.
— Казах ти — продължаваше морякът, — трябва да закарам каруцата до „Джейкъби и синове“, транспортна фирма, и там да ми платят.
Конят изцвили болезнено. Гласът на Маккелър отново прозвуча от вратата:
— Ейвъри, ще свършиш ли нещо? Посетителите започват да нервничат.
Ру довлече моряка до каруцата и видя, че животното се е свлякло на колене; задните му крака трепереха трескаво. Той измъкна ножа си и бързо преряза поводите. Конят, почувствал се свободен, се изправи с труд на четирите си крака, пристъпи напред, после рухна в калта и със звук, който напомняше въздишка на облекчение, издъхна.
— Да ме вземат дяволите! — каза морякът. — Виж какво стана!
— Нищо особено — каза Ру. Конят беше запречил половината вход. Излизащите и влизащи солидни господа можеха да избират по какъв начин да се изкалят и измокрят: да заобикалят покрай изпоцапаната каруца или да прескачат умрелия кон.
— Язон — обади се Маккелър, — ти и другите момчета дръпнете животното и каруцата настрани оттука.
— Не! — викна Ру.
— Какво искаш да кажеш? — попита оберкелнерът.
— Не бих ви посъветвал да правите това, сър — каза Ру.
Младежът видя, че Маккелър наднича към каруцата през вратата.
— Защо?
Ру посочи с пръст коня и отвърна:
— Това животно беше старо и болно, но все пак е товарен кон, тежащ около седемстотин килограма. Целият персонал няма да може да го измъкне от тази лепкава кал. А и каруцата е препълнена и много тежка, така че едва ли ще се справим и с нея.
— Какво предлагаш тогава?
Очите на Ру се присвиха за момент и по лицето му пробяга лека усмивка.
— Мисля, че знам какво да направя — каза той. После се обърна към моряка. — Иди до фирмата на приятеля си и му кажи, че ако иска да получи стоката си, трябва да дойде тук и да потвърди, че е негова.
— Мисля да се връщам в морето — каза морякът, бръкна под куртката си и измъкна кожен портфейл, натъпкан с документи. — Може да се уверите, сър — каза той с пиянски поклон.
— Ако го направиш, ще те догоня, ще те хвана и ще те убия — процеди Ру през зъби, взе портфейла и добави: — Иди и кажи на приятеля си, че товарът му е тук, при кафене „Барет“, да търси Ру Ейвъри. После може да идеш и да се удавиш в каца с пиво, въобще не ме интересува.
Морякът не отвърна нищо и побутван от Ру, тръгна към фирмата „Джейкъби“ или по-точно натам, накъдето мислеше, че се намира, но не свърна към пристанището.