Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Егвийн повика вестоносеца, застанал пред командната палатка.
- Съобщи на Сестрите, че имат по-малко от час за отдих. Тролоците, с които се биехме, скоро ще се включат в боя при реката, след като изоставихме хълмовете.
Щеше да придвижи Айез Седай надолу по течението отсам реката и след това да ги атакува над водата, щом тръгнат през полята, за да ударят по войниците й.
- Кажи на стрелците, че също ще тръгнат с нас - добави тя. - Да използват добре останалите им стрели, докато им доставим още.
Вестоносецът затича, а тя се обърна към Лейлвин, която стоеше наблизо с мъжа си Бейл Домон.
- Лейлвин, онези оттатък реката приличат на сеанчански конници. Знаеш ли нещо за тях?
- Да, Майко, сеанчанци са. Онзи мъж там… - Мъжът, когото посочи, беше с бръснати слепоочия и стоеше до едно дърво край реката. Носеше торбести панталони и нелепо опърпано палто, което сякаш бе дошло от Две реки. - Каза ми, че от сеанчанския лагер е дошъл легион, командван от лейтенант-генерал Кирган, и че са повикани от генерал Брин.
- Каза също, че ги придружава Принцът на Гарваните - намеси се Домон.
- Мат?
- Не само ги придружава. Водеше едно от конните знамена, които напердашиха здраво шараите на левия ни фланг. Дойде тъкмо навреме, копията ни я бяха закъсали, преди да се появи.
- Егвийн - каза Гавин и посочи.
На юг, на няколкостотин крачки под брода, от реката се измъкна малка група войници. Бяха се съблекли по долни гащи и носеха мечовете си вързани на гърбовете си. Беше твърде далече, за да е сигурна, но един от водачите им й се стори познат.
- Това Юно ли е? - Егвийн се намръщи и махна да доведат коня й. Яхна го и препусна в галоп с Гавин и охраната й към запъхтените мъже на брега и кънтящите във въздуха ругатни на един от тях.
- Юно!
- Скапано крайно време беше да дойде някой! - Юно се изправи и й отдаде почтително чест. - В лоша форма сме, Майко!
- Видях. - Егвийн стисна зъби. - Бях на хълмовете, когато силата ви беше нападната. Направихме каквото можахме, но просто бяха твърде много. Как се измъкнахте?
- Как скапано се измъкнахме ли, Майко? Когато около нас почнаха да капят мъже и си рекохме, че сме сдали багажа, духнахме оттам все едно шибана мълния ни шибна по дирниците! Добрахме се до проклетата река на бегом, съблякохме се, скочихме и се скъсахме да плуваме, Майко, с цялото дължимо уважение! - Перчемът на Юно подскачаше, докато ръсеше ругатните, и Егвийн бе готова да се закълне, че окото, изрисувано на превръзката през главата му, стана още по-тъмночервено.
Юно си пое дъх и продължи малко по-спокойно:
- Не мога да го разбера, Майко. Някакъв вестоносец с пръча глава ни каза, че Айез Седай на хълмовете са в беда и че трябва да подпукаме шибаните дирници на тролоците, дето ги нападат. Рекох, а кой ще варди левия фланг при реката, а и нашия проклет фланг, като нападнем тролоците, а той рече, че генерал Брин се бил погрижил, резервна конница щял да вкара на позицията ни при реката и иллианците щели да вардят шибаните ни флангове. Голяма защита бяха, тъй де, един проклет ескадрон, като шибана муха, опитваща се да задържи шибан сокол! О, чакаха ни те, сякаш знаеха, че идваме. Не, Майко, това не може да е по вина на Гарет Брин, изиграл ни е някой изтърбушен от овца пиещ мляко изменник! С цялото ми уважение, Майко!
- Не мога да го повярвам, Юно. Току-що чух, че генерал Брин е вкарал легион от сеанчанската конница. Може би просто са закъснели. Ще разберем всичко, като намеря генерала. Междувременно, прибери мъжете си в лагера да си починат. Светлината знае, заслужили сте си почивката.
Юно кимна, а Егвийн препусна обратно към лагера.
С помощта на ша-ангреала на Вора Егвийн запреде Въздух и Вода и ги усука. От реката се надигна воден стълб. Егвийн издуха водната вихрушка към тролоците, започнали щурма си срещу левия фланг на армията й на кандорската страна на реката, и водната стихия се понесе над тях. Не беше толкова силна, че да издърпа някои във въздуха - нямаше енергията за това, - но ги отхвърли назад.
Зад нея и другите Айез Седай на позиция на арафелския бряг стрелците опънаха лъковете. Небето не помръкна от стрели, както щеше да й хареса - не бяха толкова много, - но все пак сваляха над сто чудовища с всяка вълна.
До нея Пилар и още две Кафяви - вещи със сплитовете на Земя - накараха земята да изригне под връхлитащите тролоци. Разгърнати от другата й страна, Миреле и голяма част Зелени запредоха огнени кълба и ги отпратиха над водата към тролоците, които почнаха да рухват, погълнати от пламъците.
Тролоците завиха и зареваха, но продължиха неумолимия си настъп срещу защитниците на речния бряг. В един момент няколко редици сеанчански конници излязоха напред от отбранителните линии и атакуваха вихрено тролоците. Стана толкова бързо, че много от тролоците не можаха дори да вдигнат копията си преди сблъсъка. Големи откоси от първите вражески редици паднаха. Сеанчанците свърнаха настрани и се върнаха при своите до реката.