Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— И ти си жена.
— Аз съм на четиринадесет! — И без това нямаше да се занимава с ухажване. Татко щеше да ѝ подбере съпруг. Единствената му дъщеря бе твърде ценна, та да я похабява заради нещо изменчиво като способността ѝ да взема решения.
— Предполагам… предполагам, че просто ще ѝ поговоря — обобщи Балат и хукна, без да каже друго.
Шалан погледа как се отдалечава, после седна разтреперана на един камък и се обгърна с ръце. Това място… шатрата… беше ужасно.
Поседя дълго, засрамена от слабостта и горда в същото време. Направи го. Беше малко, но беше нещо.
Най-сетне стана, кимна на Джикс и му позволи да я върне в ложата на семейството. Татко би трябвало вече да е привършил със срещата.
Оказа се, че е свършил, само за да започне нова. До него седеше непознат мъж с чаша студена вода в ръка. Висок, слаб, синеок и с черна коса — без намек за нечиста кръв. Облеклото му също беше черно. Когато Шалан пристъпи в ложата, непознатият я погледна.
Сепна се и изпусна чашата на масата. Улови я ловко, та да не се преобърне, и после пак се вторачи в Шалан с отпусната челюст.
Това трая само миг и бе заменено от дълго упражняван израз на безразличие.
— Некадърен глупак! — отсъди татко.
Новодошлият отмести поглед от Шалан и му заговори тихо. Мащехата ѝ стоеше настрани, при готвачите. Шалан се прокрадна до нея и попита:
— Кой е този?
— Не е важен — отговори Малисе. — Твърди, че носи вести от брат ти, обаче е толкова нископоставен, че даже няма документи за родословието си.
— От брат ми? От Хеларан?
Малисе кимна.
Шалан се извърна към непознатия. Видя как със съвсем недоловимо движение той извади нещо от джоба на горната си дреха и го доближи до напитките. Шалан бе потресена. Вдигна ръка. Отрова…
Той тайничко изсипа съдържанието на пакетчето в собственото си питие, вдигна го до устните си и го изпи. Какво беше това?
Шалан отпусна ръка. Непознатият стана след миг. Не се поклони на татко на сбогуване. Усмихна се на Шалан, слезе по стълбите и излезе от ложата.
Вест от Хеларан. Какво ли беше? Шалан боязливо приближи масата.
— Татко?
Татко гледаше дуела в центъра на кръга. Двама мъже с мечове без щитове — знак за завръщане към класическите идеали. Казваше се, че ударите им са в подражание на боя с Меч.
— Вест от Нан Хеларан? — настоя тя.
— Няма да произнасяш името му.
— Аз…
— Няма да говориш за него — рече татко и я изгледа с буреносно изражение. — Днес обявявам, че го обезнаследявам. Тет Балат официално вече е Нан Балат, Виким става Тет, Юшу става Аша. Имам само трима сина.
Шалан знаеше, че не бива да го притиска, когато е в такова настроение. Ала как да открие какво е казал пратеникът? Потъна в стола си, отново разтреперана.
— Братята ти ме отбягват — каза татко, наблюдавайки дуела. — Ни един от тях не избра да обядва с баща си, както изисква приличието.
Шалан сключи ръце в скута си.
— Юшу сигурно пиянства някъде — продължи татко. — И само Отецът на Бурята знае къде се е дянал Балат. Виким отказва да излезе от каретата. — Той пресуши чашата си. — Ще говориш ли с него? Денят не беше добър. Ако отида при него, аз… притеснявам се какво бих сторил.
Шалан стана и положи длан на рамото му. Татко се отпусна напред, обхванал празната винена гарафа. Вдигна другата си ръка и потупа нейната. Очите му бяха празни. Наистина опитваше. Всички опитваха.
Шалан потърси с поглед каретата. Тя беше спряна заедно с множество други до западния склон. Тук йеловите дървета бяха високи и стволовете им бяха светлокафяви като крем. Иглообразните листа излизаха от всеки клон като хиляди езици, но най-близките се прибираха при приближаването ѝ.
Шалан с изненада забеляза как една норка се прокрадва в сенките; мислеше, че всички норки наоколо вече са изловени. Насядали в кръг, кочияшите играеха карти. Някои трябваше да останат, за да наглеждат каретите. По-рано тя чу Рен да говори за някакво редуване, та всеки да се позабавлява на панаира. Всъщност, Рен го нямаше сега. Останалите кочияши се поклониха на Шалан.
Виким седеше в каретата. Мършавият бледен момък беше само петнадесет месеца по-голям от Шалан. Донейде приличаше на брат си, ала малцина ги бъркаха. Юшу изглеждаше по-възрастен, а Виким бе болезнено слаб.
Шалан се качи в каретата и седна срещу брат си. Остави чантата на седалката до себе си.
— Татко ли те прати, или сама дойде в някоя от новите си милосърдни мисийки?
— И двете.
Виким отмести поглед от нея и се загледа през прозореца към дърветата, далеч от панаира.