Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
— Какво ще кажете да вляза вместо Вас? — попита Джикс. — Искате да се обзаложите…
Шалан тръгна напред. Без да обръща внимание на ужаса и неудобството, тя навлезе в тъмнината. Понеже не го ли стореше, щеше да покаже, че нито един от тях не му се противи, че нищо не ще се промени.
Джикс остана до нея, та ѝ отваряше място. Трудно ѝ беше да диша вътре; въздухът тежеше от пот и ругатни. Хората се извръщаха да я гледат. Покланяха се или дори кимваха твърде бавно, а някои не поздравяваха. Намекът беше прозрачен. Щом тя не се подчинява на порядките и влиза тук, значи и на тях не им се налага да ѝ поднасят почитанията си.
— Нещо определено ли търсите? — попита Джикс. — Карти? Игри с отгатване?
— Бой на брадвохръти.
Джикс изстена.
— Накрая някой ще Ви намушка с нож, а аз ще свърша на кладата. Каква лудост…
Шалан се обърна и съгледа група мъже, надаващи насърчителни викове. Стори ѝ се обещаващо. Не обръщаше внимание на треперещите си ръце, опита да не забелязва и неколцината пияници, насядали в кръг на земята и вторачени в нещо, което приличаше на бълвоч.
Викащите бяха насядали нагъсто по груби пейки. Между телата им Шалан успя да зърне два дребни брадвохръта. Наоколо нямаше духчета. Когато хората се тълпяха така, духчетата рядко се мяркаха, макар страстите видимо да бяха разпалени.
Няколко пейки не бяха толкова наблъскани. Тук седеше Балат. Дрехата му беше разкопчана и той се опираше върху скръстените си ръце на някакъв дирек отпред. Рошавите коси и отпуснатата стойка му придаваха нехаен вид, ала очите… очите му жадуваха. Наблюдаваше как бедните твари се убиват съсредоточено като жена, която чете завладяващ роман.
Шалан пристъпи към него, а Джикс поизостана. Щом видя Балат, пазачът се поотпусна.
— Балат? — плахо повика Шалан. — Балат!
Той я погледна и едва не падна от пейката.
— Какво, за… Шалан! Махай се оттук! Какви ги вършиш? — И Балат се пресегна към нея.
Тя се сви неволно. Брат ѝ говореше като татко. Когато я улови за рамото, тя му подаде бележката от Ейлита. Лавандуловата хартия, напръскана с парфюм, като че светеше.
Балат се спря. Единият брадвохрът захапа дълбоко крака на другия. Тъмновиолетова кръв шурна по земята.
— Какво е това? — попита Балат. — Виждам глифа на дома Тавинар.
— От Ейлита.
— Ейлита? Дъщерята? Защо… какво…
Шалан счупи печата и отвори писмото, за да му го прочете.
— Иска да се разходи с тебе край потока тук, на панаира. Казва, че ще те чака заедно с прислужницата си, ако поискаш да идеш.
Балат прокара ръка през чупливата си коса.
— Ейлита? Тя е тук? Разбира се. Всички са тук. Говорила си с нея? Защо… Ама…
— Знам как я гледаше — отговори Шалан. — В малкото случаи, когато беше наблизо.
— Значи си говорила с нея — настоя Балат. — Без мое разрешение? Казала си, че бих се заинтересувал от нещо — и той взе бележката — от нещо подобно?
Шалан кимна и се обгърна с ръце.
Балат върна вниманието си към брадвохрътите. Залагаше, защото това се очакваше от него, ала не идваше тук заради парите като Юшу.
Балат отново прокара ръка през косата си и хвърли поглед на писмото. Не беше жесток човек. Шалан знаеше, че е странно да си го мисли заради нещата, които той правеше понякога. Ала тя знаеше и проявяваната от него добрина, и вътрешната му сила. Преди майка да си отиде, той не беше омагьосан от смъртта. Можеше да се върне, да не е такъв. Можеше.
— Трябва… — подзе Балат и погледна вън от шатрата. — Трябва да тръгвам! Тя ме чака. А не бива да я карам да чака. — Той закопча дрехата си.
Шалан закима живо и го сподири на излизане от павилиона. Джикс тръгна след тях, макар неколцина от посетителите да го повикаха. Явно беше познат тук.
Балат излезе на слънце. Изглеждаше променен, просто така.
— Балат? — обади се Шалан. — Не видях Юшу с тебе.
— Той не дойде в павилиона.
— Какво? Мислех си…
— Не знам къде отиде. Срещна се с някакви хора веднага щом пристигнахме. — Балат се взря в далечния поток, който течеше от възвишенията и минаваше в канал около панаира. — Какво да ѝ кажа?
— Как бих могла да знам?