Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Как смееш — рече старецът, като се обърна към Фани. — Как смееш да постъпваш така? Нямаш ли памет? Нямаш ли сърце?
— Чичо! — извика Фани, изплашена и разплакана. — Защо ме нападаш така жестоко? Какво съм сторила?
— Сторила ли? — отвърна старецът и посочи мястото на сестра й. — Къде е любещата те, безценна приятелка? Къде е преданата ти пазителка? Къде е тази, която ти беше повече от майка? Как смееш да забравяш всички тези лица, съчетани в твоята сестра? Засрами се, невярно момиче, засрами се!
— Аз обичам Еми като живота си — не, повече от живота си — извика Фани, като се разхлипа. — Не заслужавам да бъда третирана така. Така съм признателна на Еми и така я обичам, че повече не е възможно. По-добре да бях умряла. Никога не съм била по-жестоко онеправдана. И то само защото се грижа да запазя семейната чест.
— Вятър я вее семейната чест! — извика старецът с голямо презрение и възмущение. — Братко, протестирам против надменността. Протестирам против непризнателността. Протестирам против всеки от нас тук, който е изпитал, каквото ние сме изпитали, и е видял, каквото ние сме видели, и предявява някакви претенции, които злепоставят Еми, макар и само за миг, или й причиняват и мигновена болка. Самото обстоятелство, че това й причинява болка, трябва да ни покаже, че претенциите са недостойни. Това ще ни навлече божието наказание. Братко, пред бога протестирам против това!
Той вдигна ръка над главата си и я стовари на масата като ковашки чук. След няколко мига мълчание тя отново се отпусна немощно. Той отиде до брат си, тътрейки крака както обикновено, сложи ръка на рамото му и рече с притихнал глас:
— Уилям, мили мой, длъжен бях да го кажа, прости ми, но чувствувах се длъжен да го кажа! — И приведен си излезе от залата на двореца, също както би си отишъл и от стаята в Маршалси.
През цялото това време Фани не престана да плаче и да хлипа. Едуърд, сам зяпнал от почуда, изблещил очи, не успя да обели и зъб. Мистър Дорит също се заплете така, че не беше в състояние да каже нищо за свое оправдание. Първа заговори Фани:
— Никога, никога, никога не съм била третирана така! — хлипаше тя. — Така неоправдано рязко, така позорно грубо и жестоко. Милата, добра, кротка малка Еми как ли би се чувствувала, ако узнаеше, че невинно е станала причина да бъда подложена на такова отношение! Но аз никога няма да й кажа! Не, милата ми кротушка! Никога няма да й кажа!
Това помогна на мистър Дорит да излезе от мълчанието си.
— Мила моя — рече той, — одобрявам… хм… решението ти. Ще бъде… хм… много по-добре да не казваме на Еми за случката. То би могло… хм… да я натъжи. Ха — това безсъмнено много ще я наскърби. Тактично и правилно е да избегнем това. Нека то… хм… си остане между нас.
— Но колко жестоко от страна на чичо! — извика мис Фани. — О, никога няма да простя безпричинната жестокост на чичо!
— Мила моя — каза мистър Дорит, който си възвърна тона, но още беше твърде блед. — Трябва да те помоля да не говориш така. Трябва да помниш, че чичо ти не е вече… хм… това, което беше. Трябва да помниш, че състоянието на чичо ти изисква… хм… голямо търпение от наша страна, голямо търпение.
— Разбира се — извика Фани състрадателно, — милосърдието налага да приемем, че нещо не му е в ред, иначе никога не би могъл да нападне така не другиго, а мене.
— Фани — отвърна мистър Дорит с прочувствен бащински тон, — ти знаеш, при всичките му добри страни, каква… хм… руина е чичо ти и аз те умолявам в името на любовта ми към него да… хм… да си теглиш сама заключенията и да пощадиш братските ми чувства.
Това сложи край на сцената. Едуърд Дорит, ескуайър, не продума през цялото време, но смаяният му и разколебан израз не се промени. Мис Фани прекара по-голямата част от деня при сестра си и смути любещото й сърце със своите бурни пристъпи на нежност, когато ту я обсипваше с разни брошки и гривни, ту пък призоваваше смъртта си.
Глава VІ
Някъде нещо е в ред
Да се намираш в несигурното положение на мистър Хенри Гауън — напуснал с отвращение една държава, да ти липсват необходимите качества, за да се издигнеш в другата, да се разтакаш мрачен на неутрална територия, като проклинаш и двете, е състояние нездраво за ума, което и времето надали може да промени. Най-неверните изчисления в ежедневния живот се правят от болни аритметици, които винаги прилагат правилото за изваждане, когато се касае до заслугите и успехите на другите, и никога на събирането, когато се касае до техните собствени.