Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
За първи път през целия следобед Бернат не ме нагрубяваше. Погледнах с отворена от изненада уста, а той довърши: искам да кажа, че се самоуби, когато вече беше стар. Можел е да го направи преди това, още щом е излязъл от оня кошмар. Или Паул Целан472, който го направи след толкова време.
– Самоубили са се не защото са изживели ужаса, а защото са го описали.
– Това не го разбирам.
– Описали са го и вече са могли да умрат. Аз така го виждам. Но освен това са разбрали, че да пишеш, означава да изживяваш отново, а години наред отново да изживяваш ада, е непоносимо: умряха, защото писаха за ужаса, който бяха преживели. И накрая – толкова мъка и страх, сведени до хиляда страници или до две хиляди стиха; да вместиш в една печатна страничка толкова страдание, е почти като издевателство.
– Или на дискета като тази – каза Бернат, вадейки една от пакета. – Цял един живот, изпълнен с ужас – тук, на нея.
Чак тогава забелязах, че на тръгване Матиас Алпартс си беше забравил мръсния парцал на бюрото в кабинета. Или го беше оставил. Или ми го беше подарил. Забелязах го, но не смеех да го докосна. Цял един живот, изпълнен с ужас – в мръсния парцал, сякаш беше компютърна дискета. Или книга със стихове, написана след Аушвиц.
– Да. Ами... виж какво, Бернат.
– Да.
– Сега не ми е до компютри.
– Както винаги. Само като видиш екрана, и се стъписваш.
Бернат седна разстроен и разтърка лице с длани – жест, който смятах, че е само мой. В този момент телефонът взе да звъни и Адриа се стресна.
468 Благодаря, господин Ардефол (нидерл.). – Б. пр.
469 За още по-голяма слава на Райха (лат.) – пародиране на девиза на Йезуитския орден Ad majorem Dei gloriam. – Б. р.
470 Алюзия към немската народна приказка „Хамелнският ловец на плъхове“. – Б. пр.
471 Италиански писател от еврейски произход (1919–1987). Преживяванията си в лагера Аушвиц описва в мемоарната книга „Нима това е човек“. – Б. пр.
472 Немскоезичен поет и преводач от еврейски произход (1920–1970). През 1942 г. е пратен в трудов лагер в Румъния. Тема на една от най-известните му поеми – „Фуга на Смъртта“, е унищожаването на евреите в нацистките лагери. – Б. пр.
51
– Казал го е Хораций: Tu ne quaesieris (scire nefas) quem mihi quem tibi / finem di dederint, Leuconoe, nec Babylonios / temptaris numeros473.
Мълчание. Някои гледат през прозореца. Други са навели поглед.
– А това какво значи? – дръзкото момиче с огромната плитка.
– Ама ти не си ли учила латински? – Адриа, изненадан.
– Ами...
– А ти? – към момчето до прозореца.
– Аз, амиии...
Мълчание. Адриа Ардевол се обърна уплашен към всички студенти:
– Някой учил ли е латински? Някой от студентите по история на естетическите идеи изкарал ли е някакъв курс по латински?
След дълги разправии се оказа, че само момичето със зелената лента на главата беше учило латински. Адриа направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои.
– Професоре, ама какво означава това от Хораций?
– Същото, което се казва в Деяния, във Второто послание на Петър и в Апокалипсис.
Още по-плътно мълчание. Накрая някой по-сведущ попита а какво се казва в Деяния и другите там?
– В Деяния и другите там се казва, че денят Господен ще дойде както крадец посред нощ.
– Какъв господин?
– Някой чел ли е Библията изобщо?
Тъй като не беше готов да изтърпи още едно отвратително мълчание, каза знаете ли какво? Нека спрем дотук. Или не – донесете ми в петък по една фраза от литературно произведение, отнасяща се до този топос.
– Какво е топос, професоре?
– Освен това до петък трябва да сте прочели едно стихотворение. И да сте ходили на театър. Ще ви проверявам.
И тогава, пред обърканите лица на студентите, се събуди с широко отворени очи. Когато осъзна, че не е сън, а споменът от последната лекция, му се доплака. В този момент разбра, че се е събудил от кошмара, защото звънеше телефонът. Все този проклет телефон.
473 Не питай (грях е да знаем) какъв край за мен и за теб / са отредили боговете, Левконоя, / и не се допитвай до вавилонските числа (лат.) – „Оди“ І, 11. – Б. пр.
* * *
Компютърът, включен на бюрото в кабинета. Никога не би повярвал, че е възможно. На светлината на екрана, който и двамата гледаха внимателно, лицата на Льоренс и Адриа изглеждаха бледи.
– Виждаш ли?
Льоренс движеше мишката и курсорът мърдаше на екрана.
– Хайде, сега ти.
И Адриа, изплезил език, караше курсорът да се движи.
– Ама ти левак ли си?
– Да.
– Чакай. Ще я сложа от твоята страна.
– Ей, не ми стига подложката. Много е малка.
Льоренс се засмя вътрешно, но Адриа го усети.
– Не ми се смей, вярно е, малка ми е.