Приключенията на Казанова

Тъй като видях, че не ме забелязаха, попитах съседа си коя е красивата дама с многото диаманти. Той ми обясни, че това е синьорът Кверини от Венеция и че собственикът на театъра генерал граф Спада я е довел тук от Фаенца.

Зарадвах се, че господин Кверини се е оженил най-сетне за нея, но не възнамерявах да се приближа, по причини, които читателят също така не вярвам да е забравил, както и произшествията, когато трябваше да я облека по нейно желание като абат. Исках да си вървя, но в същия миг тя ме съгледа и ми кимна да се приближа. Аз отидох, но тъй като не исках да бъда познат, прошепнах й, че се наричам Фаруси. Манцони ми каза, че говоря с Нейно превъзходителство синьора Кверини.

— Зная това — казах му аз, — от едно писмо, което получих от Венеция и пожелавам от сърце щастие на уважаемата госпожа.

Джулиета ме разбра и ме представи като барон на граф Спада. Господинът веднага ме покани да отида в ложата му. След като ме попита откъде идвам, накъде отивам, и така нататък, той ме помоля да му окажа честта да вечерям с него.

Преди десет години той беше приятел на Джулиета във Виена, точно когато Мария Терезия смяташе, че трябва да я изгони заради лошото влияние на прелестите й. Тя беше подновила във Венеция познанството си с него и го беше накарала да я вземе със себе си в Болоня за развлечение. Нейният стар обожател, господин Манцони, който ми разказа всичко това, я съпроводи, за да може да докладва на господин Кверини за нейното добро поведение. Във всеки случай, той беше не много подходящ пазител на добродетелта. Във Венеция тя разчиташе да разпространи навсякъде, че господин Кверини се е оженил тайно за нея, но на едно разстояние от петдесет мили тя не считаше тази формалност за уместна и генералът вече я беше представил на всички благородници в Чезена като сеньора Кверини ди Папоце. Впрочем, господин Кверини не би бил прав да ревнува генерала, защото той беше толкова стар познат, че съвсем не би било от значение, ако графът ухажваше красавицата. Повечето жени считаха, че мъж, който като най-нов любовник се показва ревнив относно някой стар познат, може да бъде само глупак и трябва да се третира като такъв. Джулиета ме беше повикала бързо, защото без съмнение се страхуваше от моята недискретност, но когато видя, че и аз също се страхувам от нейната, тя се успокои. Аз бях твърде разумен да се отнасям с нея още от самото начало с всичко дължимо на положението й внимание.

Заварих у генерала многобройно общество и доста красиви жени. Понеже не виждах Джулиета, попитах господин Манцони за нея и той ми каза, че тя седяла на фараоновата маса и харчела парите си. Отидох в игралната зала и я видях да седи от лявата страна на държателя на банката, който побледня при вида ми. Той беше мнимият граф Чели. Предложи ми книга149, аз я отказах учтиво, но приех предложението на Джулиета да играя наполовина с нея. Тя имаше около петдесет цехини пред себе си; аз й дадох също толкова и седнах до нея. След края на партията тя ме запита, дали познавам държателя на банката, и забелязах, че той чу това. Казах „не“. Дамата, която седеше от лявата ми страна, обясни, че това е граф Алфани. Половин час по-късно госпожа Кверини имаше едно sept-et-le-va150 от осемдесет цехини върху една карта и изтеглянето беше решаващо; аз се изправих и приковах погледа си върху ръцете на държателя на банката. Въпреки това, той направи волтата151 и синьората изгуби.