Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ереко потупа Кайл възможно най-леко по гърба и го разлюля.

— Не се отчайвай, момко, ще разберем.

Брегът бе зает от купчина разнебитени колиби, а дрипавите им обитатели стояха и гледаха, твърде сломени или прегладнели, та да опитат дори да избягат. Пътника скокна на брега, нагласи ризницата си под лекьосаните от солта кожи, изтегли около длан от изпъстреното пурпурно острие от черната му дървена ножница и го блъсна обратно. Преди той да се извърне, Кайл съзря върху лицето му стаена болка, от която потръпна. След като привърза Хвърчило, Ереко опита да поговори с неколцина от ужасените рибари, но бързо се отказа.

— Нищо не знаят — обясни им той. — За тях вътрешността и Долманите са просто източник на ужас. Стараят се да не им обръщат никакво внимание.

— Какво правим тогава? — попита Кайл и не успя да потисне сянката на раздразнение в гласа си.

Застанал с гръб към тях, Пътника им отговори:

— Ще следваме Ереко.

Преследвача, застанал до Кайл, кимна мълчаливо в знак на съгласие. Той направи знак на братята, те провериха оръжията си и изтърчаха отляво и отдясно.

— Аз ще държа тила.

Кайл се изненада.

— Не трябва ли ти да…

— Върви с мен, Кайл — покани го Пътника.

Ереко се усмихна успокояващо на Кайл и тръгна отпред. Пътника даде на Кайл резен пушена риба, взета от дадените им от Джест вързопи. Той отхапа и я върна, докато вървяха.

Стълбовете бяха изградени от шестостенни камъни, одялани, за да стоят един върху друг — всеки следващ бе малко по-малък от долния — и завършваха с плосък връх, леко извисяващ се над Ереко. Стърчаха на около пет крачки един от друг на извънредно дълги редици, простиращи се от изток на запад и от север на юг. Кайл се загледа внимателно и можа да различи извивка в редовете в посока изток-запад — те сякаш описваха вписани сводове или големи окръжности.