Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Колкото по-бързо се изнесем оттук, по-добре…

Кайл коленичи, за да помогне. На една ръка дълбочина попаднаха на по-твърда почва, яка пръст, тъмножълта, влажна и студена. Извадиха ножовете и късите ножчета за рязане на хляб. Мечовете си останаха в ножниците. На Кайл започна да му се струва, че Ереко е бил прав да се спре точно на този стълб сред хилядното множество, понеже земята беше разкопавана, а по-долният слой — смесен с пясъка от повърхността. Някой беше копал тук преди тях.

Стигнаха до плосък, грубо одялан каменен блок. Пустошта опипа ръбовете и се натъкна на паве или капак, приблизително четвъртит, около една ръка във всяка посока. Той пъхна пръсти под единия от ръбовете, напъна се и го повдигна. Камъкът изстърга, надигна се и падна. Пустошта се отдръпна и се показа малка тъмна дупка, прилична на голяма урна. В нея лежеше изсъхнало тяло; ръцете му бяха плътно обгърнали притиснатите до гърдите колене.

Пустошта посочи с ръка:

— Този ли е?

— Откъде да знам? Никога не съм го виждал!

— Не изглежда особено добре — отсъди Кокошката, докато изтупваше пясъка от брадата си.

— А, така ли мислиш? Ереко?

Той обаче се бе извърнал и изучаваше земята.

— Ереко?

Исполинът погледна надолу, а кехлибарените му очи бяха развълнувани от тежка мъка.

— Съжалявам, Кайл. Надявах се да успеете. Това щеше да… както и да е, съжалявам.

Озадачен, Кайл огледа околните дюни и очите му се присвиха.

— Какво става?

Пътника бе слязъл и бе приклекнал над тялото. Повдигна черепа, огледа опустошеното му лице, дръпна дясната ръка, за да я проучи, а после се изправи.

— Е? — попита Кайл.

И Пътника гледаше настрани.

— Може и да е той — разсеяно произнесе той. — Трудно е да се каже.

— Какво става, Господарката да го отнесе дано!

Главата на Преследвача се стрелна нагоре, той скокна настрани и се обърна на изток с ръка на меча. Братята приклекнаха зад прикритието на натрупания пясък. Пътника бутна Кайл с ръка и той падна в изкопа:

— Хей!

Кайл се показа над ръба му и видя, че се е надигнал вятър, усукана вихрушка, понесла облаци от пясък. Посред нея се събираше мрак — отвор с разкъсани краища, в който Кайл разпозна входа на Лабиринт. Зад процепа се вихреше сивота. После той изчезна с трясък и пясъкът се слегна. Сега между два от стълбовете стоеше облечен в доспехи мъж. Беше висок и мършав и изглеждаше изключително стар. Лицето му бе тъмно и набръчкано, опустошено от възрастта, а дългата сива коса висеше сплъстена. Плетената ризница се спускаше до глезените, а на кръста си носеше огромен меч. Той се приближи и огледа набързо всички. От нескритото презрение в погледа му Кайл настръхна. Очите се спряха върху Ереко и алчна усмивка изкриви устата на стареца. Той изрече нещо на непознат на Кайл език.