![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Талийският е говорен от всички тук — отвърна му Ереко.
Мъжът се спря и леко наклони глава.
— Много добре… Бях загубил надежда, Ереко. Ала ето те тук. Изглежда ние двамата с теб сме играли най-дългата игра на изчакване в историята.
— Аз не играя игри, Каллор.
— Да, преструвки до края. Ела — и той нетърпеливо прикани Ереко да пристъпи напред, — нека изпълня последния си обет.
— Нека го премахна — изрече Преследвача и се изправи.
Ереко протегна ръка:
— Не! Никой не бива да се намесва. Това е между него и мен.
— Ти не си въоръжен, Ереко — произнесе Кайл.
Гигантът се обърна към Кайл с печална усмивка.
— Всичко е наред. Не се притеснявай, Кайл. Това е, което съм избрал.
И той пое дъх дълбоко и пресекливо.
— Няма да застана срещу теб с оръжие в ръка, Каллор. Това би опозорило причината, поради която съм тук.
Мъжът сви рамене.
— Както искаш. Във всеки случай няма да има значение.
— Пътнико, направи нещо! — примоли се Кайл.
Мечоносецът не отвърна. Кайл бе разтърсен, когато видя как сълзи се стичат по лицето му. Той стискаше и отпускаше ръка на дръжката на оръжието си.
— Съжалявам, Кайл — пророни той почти задъхано. — Това беше споразумението ни.
— Е, аз обаче не съм сключвал никакво проклето от Гуглата споразумение…
Кайл се изкатери от ямата и посегна за сабята си. Пътника сграбчи ръката му и я изви. В рамото на Кайл лумна болка.
— Проклет да си! — изпъшка той.
— Понякога ми се струва, че съм — отговори му другият с почти задавен от чувство глас.
Ереко пристъпи напред с разтворени ръце.
— Ела тогава, Върховни кралю. Аз не се страхувам.
Въпреки че бе изправен срещу невъоръжен противник, Каллор отстъпи. Може би се питаше дали това не е някакъв хитроумен капан, или пък не можеше да разбере какво става. След няколко стъпки назад той отново се намръщи и извади меча си.
— Не си мисли, че ще се трогна от подобно представление.
— Бъди уверен, че в твоя случай аз не изпитвам подобна заблуда.
Пустошта и Кокошката изскочиха на купчината пясък с извадени оръжия.
— Стойте! — изрева Пътника.
— Ще го убие! — възрази Пустошта.
— Това е неговото решение.
— Не — изръмжа Каллор и се понесе напред. — Моето е!
Въпреки очевидната си възраст този „Върховен крал“ се движеше със смайваща бързина. Дългото острие на меча се понесе нависоко, а после бе бързо сведено и удари Ереко отпред. Гигантът сключи ръце около себе си и падна на колене. Каллор удари втори път. Острието прониза гърба на ризата на Ереко, а после излезе. Исполинът мълчаливо падна на едната си страна.
Кайл ужасено закри лице. И все пак разбираше, че трябва да гледа, и се застави отново да се взре с пресъхнали очи.
Каллор провлачи острието през дрехите на падналия гигант, за да го почисти. Известно време го гледаше замислено.
— Твърде лесно досега. При все че едновременно с това е странно удовлетворяващо. Но…
Той се наведе.
— Какво е това — все още диша?
Каллор се премести по-близо до раменете на Ереко.
— Мисля, че ще взема главата.
— Не, няма — възрази Пътника.
Върховният крал се изправи и вдигна оръжието си.
— Малко е късно за приятеля ти, не мислиш ли? Пристъпи на закъсняла вина? Тогава моля — и мъжът зае положение за бой, — направи го. Дойдох за битка. Може би ти можеш да ми я осигуриш.
Пътника внимателно се придвижи напред.
— Сега говоря, понеже условията на договорката ми с моя приятел бяха спазени.
— И ти искаш отмъщение. Да, да. Всичко е толкова скучно и предвидимо.
Пътника трепна, все едно го бяха проболи. Той вдигна ръка и посочи.
— Не ми говори за отмъщение, Каллор.
Кайл бе разтърсен, щом чу в словата на Пътника отгласи от предишната нощ.