Гаснещ зрак [bg]

— Торта в ръката ми е това, което опровергава естествената ми изящност, Датенар. Тромав и безпомощен в жеста, копнея за способен слуга, който да накара тези пламъци да танцуват подобаващо. Може би е студът или твърде краткият промеждутък на изсъхване, даден на тази буца, но не усещам никаква топлина от този огън. Хладно влечуго увива костите ми тази нощ и дори хубавият лик на Фарор Хенд не може да надвие злочестата оскъдност на това огнище.

Датенар изсумтя, после каза:

— С огън, поддържан между нас и нея, приятелю, не смеем да се пресегнем над топлината, въпреки че може би — най-интимно и обичливо — копнеем за нейната по-мека топлина като място отвъд онова, което изгаря.

— Господа — каза след малко Фарор Хенд, — изглежда, че присъствието ми е натрапване…

— Ни най-малко! Празек?

— В никакъв случай! Фарор Хенд, кълна се в мекото сияние на пламъка, твоят прелестен лик благославя нощта. Ако сме колебливи, то е заради отражението на красотата, толкова зле прикриваме своя копнеж. Виждам те обкръжена от мрак, като луна, поглеждаща към слънце, незримо за нас. Както отбеляза Датенар, ти си далеч извън обсега ни и това ни смирява.

— Прости ни — промърмори Датенар.

— Ако съм сведена до гледка, господа, то най-добре ще е да пазя мълчание, за да вдигнете още повече цената ми.

— Ах, Празек, виждаш ли как жили? В оценяването ни сме обезкуражени.

Фарор Хенд въздъхна.

— Командването на този легион със сигурност е бреме. Но вие не сте напълно сами, господа. И още помощ може би е на път, когато Галар Барас се върне с Торас Редоун.

— Тя ще язди ли Галар Барас по пътя насам, чудя се?

Фарор Хенд примига към Празек, слисана от въпроса му.

— Казват, че духът ѝ е сломен, и в това няма нищо изненадващо. Хун Раал беше умен в низостта си. Но пък той ѝ предложи отровеното вино. Беше ли това жест на милост, как мислите?

Празек я изгледа за миг, после сви рамене.

— Рангът е проблемът тук, уви. Има времена, когато гръбнакът на една армия носи командира ѝ, но тези моменти са редки. Приличието настоява, че тъкмо командирът трябва да носи бремето на армията, грубо измерено от нейната воля, сърце и решимост.

Датенар добави:

— Но легион от затворници… е, трябва да намерим своя гръбнак, мисля. Никоя броня, предназначена за смъртни, не може да поддържа плът, отслабена от увреден дух. Никое оръжие не може да предаде на държащия го жестокостта на своето предназначение. Запрегнати сме в сбруите, но те не са достатъчни.

Фарор Хенд поклати глава.

— Вие двамата се справихте добре. Длъжна съм да ви го кажа. По-добре от Галар Барас, в някои отношения. Заплитате изкушение с думите и с поведението си. Вдъхвате в нас увереност, която не можем да мобилизираме сами.