Драконите на сломеното слънце [bg]

— Предполагам, че е така, Ваше величество — произнесе наместникът след моментен размисъл. — Но ми се иска да ви припомня, че ескортирах вашата майка до двореца, вместо до дръвника. И дойдох да ви известя за намеренията на дракона, макар нищо да не ми пречеше сега да карам затворници към градския пазар, за да се поупражнят войниците ми в точна стрелба с лък.

— И какво ще ни струва тази невероятна щедрост? — поиска да узнае Гилтас с хладен тон. — Каква цена сте поставили на живота ни, наместник?

Медан се усмихна едва-едва.

— Бих искал да умра в собствената си градина, Ваше величество. На стари години, стига да е възможно. — Той си наля още една чаша вино.

— Не му се доверявайте, Ваше величество — изрече тихо Планшет, докато се приближаваше да налее вино и за краля.

— Не се тревожи — отвърна Гилтас, като извиваше крехкото стъбло на чашата в ръцете си.

— А сега, мадам, нямаме никакво време — произнесе наместникът. — Ето ви мастило и хартия. Напишете писмо на Палин Маджере.

— Не — отговори твърдо Лорана. — Обмислих добре всичко. Берил не бива да се добира до устройството. Предпочитам да умра сто пъти, отколкото да позволя това да се случи.

— Дори и да умрете сто пъти, мадам — рече мрачно рицарят, — давате ли си сметка колко хиляди още ще загинат?

Ами народът ви? Нима сте готова да пожертвате елфите заради някаква магическа играчка?

Лорана беше пребледняла. Тя отвърна решително:

— Не става дума за играчка, наместник. Ако Палин Маджере е прав, това може да се окаже най-могъщият магически артефакт, с който разполагаме. И да, дори страната да бъде изравнена със земята, пак не бих предала устройството на Берил.

— Обяснете ми природата на артефакта — каза Медан.

— Не бих могла, наместник — отговори кралицата. — Достатъчно зле стана, че Берил научи за него. Не би следвало да я осветлявам с по-пълни сведения по въпроса. — Тя спокойно вдигна сините си очи, за да срещне раздразнения му поглед. — Виждате ли, сър, имам причини да вярвам, че някой шпионира действията ми.

Лицето на Медан пламна. Явно се канеше да произнесе нещо, сетне размисли и рязко се обърна към краля.

— Мнението ви, Ваше величество?

— Съгласен съм с майка си. Тя ми разказа за устройството. Вече съм наясно с неговите свойства. Аз също не бих го предал доброволно на драконесата.

— Осъзнавате ли какво говорите? Обричате цяла една нация на сигурна смърт! Никой магически артефакт не си заслужава такава жертва — запротестира гневно рицарят.

— Този си заслужава, наместник — каза Лорана. — Повярвайте ми.