Драконите на сломеното слънце [bg]

— Говори! — нареди строго кралят.

— Миналата нощ наместникът дойде, за да я отведе. Разполагаше със заповед от драконесата Берил да… да умъртви кралицата.

Гилтас се втренчи безмълвно в него. Кръвта се оттегли от лицето му, сякаш някой му бе прерязал гърлото. Пребледня и затрепери така силно, че Планшет панически изостави вратата и се приближи, за да постави ръка на рамото му.

— Опитах да го спра, Ваше величество — изрече нещастно Келевандрос. — Не успях.

— Миналата нощ! — извика изтерзано кралят. — Защо веднага не дойде при мен?

— Направих всичко възможно, Ваше величество. Но стражите не искаха да му допуснат без заповед от префекта.

— Къде е отведена Кралицата-майка? — попита Планшет. — Какво е обвинението срещу нея?

— Обвиняват я в даване на подслон на чародея Палин и съдействие в бягството му заедно с магическото устройство, донесено от кендера. Не зная къде е господарката. Веднага отидох до щаба на рицарите, но дори и да е там, никой не пожела да ми каже. Хората ни я търсиха цяла нощ. Разбрахме се да докладват на Калиндас, който остана доброволно у дома, в случай, че пристигнат новини. Накрая успях да склоня един от пазачите ви, който симпатизира на каузата ни, да ме допусне до вас… Значи нищо не сте чули? — попита той, като гледаше разтревожено краля.

— Не — отговори Гилтас, ала от побелелите му устни не излезе и звук.

— Струва ми се, че съвсем скоро ще научим нещо повече — обади се Планшет, наострил уши. — Чувам тежките стъпки на Медан по стълбището, разтърсват цялата сграда. Приближава бързо.

И тримата чуха как стражата застана мирно, а пиките им се удариха в пода. Един от пазачите понечи да почука, ала така и не успя да довърши. Медан, придружен от един рицар в пълно бойно снаряжение, шумно разтвори вратите и влетя в стаята с широки крачки.

— Ваше величество…

Гилтас се хвърли от стола си. Кралят преодоля разстоянието помежду им на два огромни скока и улови стъписания наместник за гърлото. Блъсна го в стената, докато Планшет се занимаваше с телохранителя. Прислужникът изви ръката на човека зад гърба и допря ножа си в ухото му.

— Какво си сторил на майка ми? — поиска да узнае с мрачен и твърд глас Гилтас. — Кажи ми! — Той затегна хватката си около шията на Медан. — Кажи ми!

Внезапното нападение бе изненадало напълно наместника. Медан не мърдаше. Пръстите на краля бяха невероятно силни. И очевидно знаеше съвсем точно какво прави.

Наместникът ни най-малко не бе изплашен. Ръката му почиваше на дръжката на кортика и можеше във всеки един момент да забие острието в корема на краля. Все пак обаче, не това бе целта на посещението му.

Той дълго се взира в Гилтас, след което, доколкото му позволяваше липсата на въздух, каза:

— Или палето се е превърнало във вълк, или се намирам в присъствието на ненадминат актьор. — Отбелязвайки безстрашната решителност в очите на краля, напрегнатата брадичка, силата на пръстите и умелата им хватка, той сякаш си отговори сам. — По-скоро второто, струва ми се — произнесе задавено.