Драконите на сломеното слънце [bg]

Стомахът на Джерард се бе свил на топка. Армията на Берил пресича границата! Вероятно им оставаше по-малко от ден път до столицата!

— Ще дойде ли самата драконеса, за да се увери в победата си? — попита, като се надяваше, че създанието ще свърже задавянето в гърлото му с последиците от огнения алкохол.

— Не, не — изкиска се Граул. — Оставя елфите на нас. В този момент Берил пътува към така наречената Цитадела на светлината в Скелсий. Там щяла да залови някаква отрепка, която нарича себе си магьосник. Дай насам, нераканецо, стига си се лигавил с тази бутилка.

Драконидът я грабна от ръката му и плъзна език по ръба на гърлото.

Джерард сключи десница около дръжката на ножа си. Започна съвсем бавно да изтегля оръжието. Изчака, докато Граул надигне ракията за пореден път. Бутилката беше почти празна. Създанието отметна глава назад, за да всмуче и последната капчица.

Рицарят го промуши през ребрата с цялата сила, на която беше способен, надявайки се да достигне право до сърцето.

И наистина щеше да постигне успех, но с човек, понеже явно сърцето на създанията се намираше на друго място. Или беше това, или драконидите нямаха дори сърца, което пък не би го изненадало.

Осъзнал, че не го е убил, той измъкна окървавения нож, изтърколи се настрана и извади меча си.

Граул бе ранен, но не смъртоносно. Той изгрухтя страховито, докато се надигаше разярен от болка, изрева и ноктестата му ръка посегна за меча. Острието изсвистя към главата на Джерард.

Рицарят парира и успя да избие меча. Оръжието издрънча из ниските храсти в краката им. Той го изрита обезумяло, за да попречи на драконида да го докопа. Почти веднага заби ботуш в брадата на Граул, но само го отблъсна назад.

Създанието разпери криле и се хвърли във въздуха. В ръката му блесна закривена кама и се стрелна към рицаря в момента, в който Граул връхлетя върху него с цялото си тяло.

Тежестта на драконида и силата на сблъсъка събориха Джерард на земята. Стовари се тежко по гръб. Лигавата зъбата уста на Граул беше само на милиметри от лицето му, а камата отчаяно се опитваше да го прободе. Крилете на драконида биеха неистово, вдигайки облаци задушаващ прах. Рицарят отчаяно се забори, като едновременно опитваше да го прониже със собствения си нож и се стараеше да държи камата на разстояние.

Започнаха да се търкалят. Острието на Джерард на няколко пъти се заби на месо. Беше покрит с кръв, но не знаеше чия. Независимо от всичко, врагът оставаше жив, а неговите сили отслабваха с всеки изминал миг. В този момент го движеше единствено приливът на адреналин, но дори той започваше да отслабва.

Неочаквано Граул изхърка и започна да се дави. Кръвта изригна от устата му и обля лицето на Джерард, като почти го заслепи. Драконидът започна да трепери и да се зъби от безсилна ярост. Надигна се и замахна с камата. Сетне оръжието се изплъзна от пръстите му, а гущероподобното създание се стовари върху рицаря и повече не помръдна. Беше мъртъв.