Драконите на сломеното слънце [bg]

Пазачите се отдалечиха. Скоро дворецът закънтя от заповедите им. Чуваха се и обърканите и ужасени гласове на слугите. Беше ранна утрин, закуската беше готова, но още не я бяха сервирали, предстоеше почистване и на коридорите. Стражите изпълняваха дадените им нареждания безпрекословно. Докато прислугата спореше с пазачите, настана объркана врява; разнесе се женски писък. Най-сетне изтласкаха всички навън и войниците заеха позиции пред входа.

Само след няколко минути палатът потъна в странна, неестествена тишина.

Медан се върна в стаята.

— Къде си мислиш, че отиваш? — попита той, забелязал, че Келевандрос се кани да излезе.

— Трябва да отнеса новините на брат си, милорд — отговори прислужникът. — Поболял се е от тревога.

— Няма да носиш никакви новини, нито на него, нито на когото и да било друг. А сега сядай и мълчи.

Лорана бързо вдигна поглед при тези думи. Келевандрос потърси очите й, след което изпълни заповедта на наместника.

Медан остави вратата отворена.

— Искам да чуваме какво става отвън. Добре ли сте, мадам?

— Да, благодаря ви, наместник. Ще се присъедините ли към мен на чаша вино?

— С разрешението на Негово величество — отговори Медан и се поклони.

— Планшет — каза Гилтас, — налей вино на наместника. — Кралят продължаваше да стои близо до майка си и да наблюдава рицаря със съмнение.

Медан вдигна чашата си:

— Моите поздравления, Ваше величество. За пръв и последен път в живота ми някой успява да ме заблуди напълно. Слабостта, нерешителността и склонността към поезия свършиха чудесна работа. Отдавна си задавах въпроса защо някои от най-добрите ми кроежи неизменно удрят на камък. Смятам, че най-сетне намерих търсения отговор. Пия за ваше здраве.

Медан отпи от виното си. Кралят му обърна гръб.

— Майко, какво става тук?

— Седни, Гилтас. Ще ти обясня всичко — каза Лорана. — Или може би ще бъде най-добре, ако го прочетеш сам.

Тя погледна Медан. Наместникът бръкна под бронята си и извади оттам свитъка на дракона. Подаде го на младежа с ясно забележим респект.

Гилтас приближи до прозореца и разви пергамента. Вдигна го към светлината и зачете внимателно.

— Драконесата не може да го мисли сериозно — произнесе след малко с напрегнат глас.

— Мисли го — отвърна мрачно Медан. — Оставете всякакви съмнения, Ваше величество. Берил отдавна си търси извинение да унищожи Квалинести. Нападенията на бунтовниците напоследък ставаха все по-дръзки. Освен това подозира, че елфите съзнателно крият Кулата Уейрит от нея. Случайният факт, че Палин Маджере е бил забелязан в дома на Кралицата-майка, просто потвърждава подозренията на драконесата, че елфите и чародеите са се съюзили, за да откраднат магията й.