Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не. Както Зед обича да казва, нищо на този свят не се постига лесно. С какво бихме оправдали факта, че тръгваме след едно малко момиченце, за да разрешим загадката на нейния хляб, след като Рал преследва кутията?
Тя взе ръката му в своята и я погледна.
— Мразя онова, което Мрачният Рал ни причинява, начина, по който ни изкривява — тя стисна ръката му. — Рейчъл се вмъкна в сърцата ни много бързо.
Ричард я прегърна с ръка.
— Така е. Тя е едно невероятно малко момиченце. Надявам се да намери онова, което търси, надявам се също така, че е добре. — Той пусна Калан и се отправи към хралупестото дърво, за да прибере нещата им. — Да тръгваме.
И на двамата не им се щеше да мислят за това как се чувстват, задето изоставяха Рейчъл, като по този начин я осъждаха да се сблъска с трудности, от които няма ни най-малка представа, срещу които е беззащитна, така че се отдалечиха колкото се може по-бързо. Ясният ден разкри пред очите им опърпаната гора. Бяха толкова напрегнати, че не забелязваха колко е студено.
Ричард винаги се радваше да види разпъната през пътя паяжина; беше започнал да възприема паяците като свои пазачи. Докато работеше като водач, винаги се дразнеше, когато го гъделичкаха по лицето. Сега всеки път, когато разкъсваше някоя паяжина по пътя си, мислено си казваше: „Благодаря ти братко.“
Към обяд спряха да починат върху слънчевите камъни сред ледено поточе. Ричард плисна лицето си с мразовитата вода, опитвайки се да се освежи малко. Вече беше изморен. Обедът им също беше студен и продължи само колкото да преглътнат залъка си. И двамата напъхаха в уста последните хапки, обърсаха ръце в панталоните си и скочиха от плоските розови камъни.
Колкото и да се опитваше да не мисли за Рейчъл, Ричард се улавяше да се мръщи загрижено, а мисълта му се въртеше все около нея. Забеляза, че и челото на Калан е сбърчено, когато от време на време се обръща, за да се огледа. Веднъж я попита дали счита решението му за правилно. Не се наложи да уточнява за кое решение говори. Тя го попита колко време би им отнело да да я догонят. Според него два дена, ако всичко върви добре — най-малко един, за да я стигнат, и още един, за да се върнат обратно. Два дена, каза му Калан, са повече, отколкото могат да си позволят. Думите й му подействаха успокоително.
Късно следобед слънцето се измъкна иззад един далечен остър връх в планината Ранг’Шада, като приглуши и омекоти горските цветове, успокои вятъра и внесе спокойствие в околността. Ричард най-после успя да отклони мисълта си от Рейчъл и да се концентрира върху онова, което му предстоеше, щом пристигнеха в Тамаранг.
— Калан, Зед каза, че и двамата трябва да стоим далеч от Мрачния Рал, че срещу него сме безсилни, не можем да се защитаваме.
Тя му хвърли бърз поглед през рамо.
— Той така казва.
Ричард се намръщи.
— Добре, Шота каза, че кутията няма да е у Кралицата още дълго.
— Може би когато го е казвала, е имала предвид, че ние скоро ще я вземем от нея.
— Не, това е предупреждение, че Кралицата няма да я опази дълго, та затова да побързаме. А какво ще стане, ако Мрачният Рал е вече там?
Тя го погледна през рамо, след това забави крачка и тръгна до него.
— И какво, ако е така? Няма друг начин. Аз отивам в Тамаранг. Ти да не искаш да ме чакаш тук?
— Разбира се, че не! Казвам само, че трябва да имаме предвид в какво се забъркваме, че Мрачният Рал може да е там.
— Отдавна си мисля за това.
Той продължи да върви до нея, без да каже нищо известно време. Най-накрая попита:
— И до какво заключение стигна? Какво ще правим, ако той е там?
Тя гледаше право напред, докато му отговаряше.
— Ако Мрачният Рал е в Тамаранг, когато отидем там, тогава по всяка вероятност ще умрем.
Ричард спря; тя не го изчака, а продължи напред.
С потъмняването на горите няколко малки облачета почервеняха — гаснещите въглени на деня. Пътеката беше тръгнала покрай река Калисидрин, понякога се приближаваха толкова, че я виждаха, а когато се отдалечаваха, чуваха неспирния бяг на кафявите й води. Цял следобед Ричард не видя нито едно хралупесто дърво. Сега, когато оглеждаше върховете на дърветата, също не забеляза и следа от такова. С напредването на тъмнината вече беше изгубил надежда да намери хралупесто дърво преди мръкване, така че започна да се оглежда за друг подслон.
На безопасно разстояние от пътеката видя неголям, пропукан по средата камък, скрит в ниското на едно възвишение. Дърветата го покриваха от всички страни и той прецени, че ще е добро място за нощуване, макар и под открито небе.
Когато Калан сложи гозба на огъня, луната вече беше напълно изгряла и с късмет, който ги изненада, Ричард успя да хване два заека в капан много преди очакваното време, така че ги прибавиха към останалото на огъня.