Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Ами нали разбирате — каза Зед, — трите кутии действат точно както ви казах, всяка със собственото си предназначение, но трябва да знаете коя да отворите. Това е, което знам. Всичко е написано в една книга, наречена Книгата на преброените сенки. Книгата на преброените сенки представлява книга с указания за използването на кутиите. Аз съм нейният пазител.
Ричард замръзна. Почувства как зъбът напира да изхвръкне изпод ризата му. Не можеше да помръдне, едва дишаше.
— Ти знаеш коя кутия коя е? — попита Калан. — Знаеш коя трябва да отвори той?
— Не. Аз съм само пазителят. Тази информация се съдържа в книгата. Но аз никога не съм я чел. Не знам коя кутия коя е, нито пък как може да се разбере това. Ако бях отворил книгата, рискувах да разпилея цялото съдържащо се в нея знание. Тя не бива да бъде отваряна; това може да бъде много опасно. Така че никога не съм го правил. Аз съм пазител на много книги, тази е само една от тях, но много важна.
Ричард осъзна, че очите му са широко отворени и примигна няколко пъти, за да ги върне в нормалното им положение. Почти целият му живот беше преминал в очакване на деня, в който ще се срещне с пазителя на книгата, а това през цялото време е бил Зед. Ударът беше толкова силен, че той още не можеше да помръдне.
— Къде беше тя? — попита Калан. — Какво се е случило?
— Беше в моята Кула. В Магьосническата кула. В Ейдиндрил.
— Ходил си в Ейдиндрил? — попита Калан разтревожено. — Как е там? Безопасно ли е?
Зед отмести поглед.
— Ейдиндрил е паднал.
Калан посегна с ръка към устата си; очите й се напълниха със сълзи.
— Не.
Зед кимна.
— Страхувам се, че е така — той посегна към полите си. — Нещата не се развиват добре за тях. Поне дадох на нашествениците материал за размисъл — добави едва чуто той.
— Капитан Рифкин? Лейтенантите Делис и Милър? Охраната?
Зед не повдигна очи от земята и клатеше глава, докато тя изреждаше имена едно след друго. Калан сложи ръце върху гърдите си, задиша учестено и захапа устната си. Които и да бяха тези мъже, тя изглеждаше доста обезпокоена от новините.
Ричард си помисли, че може да прикрие собствената си изненада, като каже нещо.
— Каква е тази Магьосническа кула?
— Това е едно убежище, място, където магьосниците пазят много важни магически предмети, като книгите с предсказанията и още по-важни книги — магически или такива с указания, като Книгата на преброените сенки. Някои от тези книги се използват за обучението на новите магьосници, някои са за справки, а някои се използват като оръжия. Там се пазят и други магически неща, като Меча на истината, в периода между двама Търсачи. Кулата е запечатана с магия; там не може да влиза никой друг освен магьосник. Но някой е влязъл. Как е успял, без да бъде убит, това главата ми не го побира. Сигурно е бил Мрачният Рал. Книгата сигурно е у него.
— Може да не е бил Мрачният Рал — успя да каже Ричард, гърбът му беше твърд като дъска.
Зед присви очи.
— Ако не е бил Мрачният Рал, тогава трябва да е някой крадец. Много умен крадец, но въпреки това крадец.
Ричард преглътна с пресъхналата си уста.
— Зед… аз… Мислиш ли, че тази книга, Книгата на преброените сенки, може да ни каже как можем да спрем Рал? Как да му попречим да пусне кутиите в действие? — Зед повдигна кокалестите си рамене.
— Както ти казах, никога не съм я отгръщал. Но доколкото мога да съдя по други книги с указания, тя може да е от помощ само на онзи, у когото са кутиите; направена е така, че да помогне за задействането на магията, а не да помага на друг да я възпрепятства. По всяка вероятност не би могла да ни помогне. Планът ми беше просто да взема книгата и да я унищожа, за да попреча на Рал да използва информацията, която се съдържа в нея. Това, че книгата е загубена за нас, не ни оставя друга възможност; трябва да открием последната кутия.
— Но без книгата Рал може ли да отвори кутиите? — попита Калан.
— Може със знанията, които има. Но въпреки това няма да знае коя.
— Значи със или без книгата, той въпреки всичко ще отвори кутията — каза Ричард. — Трябва да го направи. В противен случай ще умре. Няма какво да губи. Дори ти да беше намерил книгата, той пак щеше да отвори кутията — в крайна сметка има някакъв шанс да направи правилен избор.
— Но ако книгата е у него, тогава ще знае коя кутия да отвори. Надявах се, ако не успеем да открием последната кутия, поне да унищожим книгата и да я държим настрана от Рал, така поне ни остава някаква възможност. Възможността да направи правилен избор — правилен за нас — лицето на Зед придоби горчиво изражение. — Бих дал всичко за да унищожа тази книга.