Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Повярвай ми — каза тя, поглеждайки го с едно око. — Не исках да го правя.
— Трябваше — каза Ричард, като се опитваше да я защити.
Зед го погледна.
— Защо?
— За да разберем къде е кутията. Което и направихме, Шота ни каза.
— Шота ви каза — изимитира го Зед и се намръщи. — И какво още ви каза? Шота никога не казва нещо, което искаш да знаеш, без да прибави и нещо, което не искаш.
Калан погледна косо Ричард. Той не отвърна на погледа й.
— Нищо. Не ни каза нищо друго — той задържа погледа на Зед в своя, без да свежда очи. — Каза ни, че Кралица Милена в Тамаранг притежава последната кутия на Орден. Каза ни го, защото нейният живот също зависи от това.
Ричард гледаше втренчения в него Зед. Съмняваше се, че старият му приятел му вярва, но не искаше да му каже другото нещо, което Шота му бе казала. Та можеше ли да каже на Зед, че един или двама от тях можеха да станат предатели? Че Зед ще използва срещу него магьоснически огън, че Калан ще го докосне със силата си? Страхуваше се, че всичко това може да се случи; в крайна сметка нали той знае за Книгата. Не те.
— Зед — каза меко той, — ти ми каза, че от мен искаш да намеря начин да стигнем в Средната земя и че стъпим ли веднъж тук, ти имаш план. Но след като онова нещо от отвъдния свят те удари и ти изпадна в безсъзнание, не знаехме кога и дали ще се събудиш. Нямах представа какво да правя, нито какъв е планът ти. Зимата наближава. Трябва да спрем Мрачния Рал.
Той продължи, а гласът му стана по-твърд.
— Правех най-доброто, на каквото съм способен, в твое отсъствие. Безброй пъти бяхме близо до смъртта. Трябваше да се опитам да намеря кутията. Калан ми помагаше и двамата открихме къде е. Цената, която платихме за това, беше висока и за двама ни. Ако онова, което съм направил, не ти харесва, то тогава си прибирай обратно шибания Меч на истината, вече почва да ми идва до гуша от него! От всичко!
Той захвърли чинията си на земята и се изгуби в тъмното, сядайки с гръб към тях, в гърлото му се надигаше буца. Тъмните дървета се замъглиха пред погледа му. Изненада се колко бързо избухна гневът му, как го обзе изцяло за броени мигове. Толкова бе мечтал да види Зед, а сега, когато той беше тук, му се ядоса. Остави яростта си да пламне и я зачака да се успокои от само себе си.
Зед и Калан се спогледаха.
— Да — тихо й каза той, — виждам, че наистина си му казала. — Той остави чинията си на земята, изправи се и я потупа по рамото. — Съжалявам, скъпа моя.
Ричард усети ръката на Зед на рамото си, но не помръдна.
— Съжалявам, момчето ми. Предполагам, че си имал трудни мигове.
Ричард кимна и се вгледа в тъмнината.
— Убих човек с меча. С магията.
Зед изчака малко, преди да отговори.
— Ами аз те познавам, сигурен съм, че наистина е трябвало да го направиш.
— Не — болезнено прошепна Ричард. — Не трябваше. Мислех си, че защитавам Калан, живота й. Не знаех, че е Изповедник, че не й е нужна помощ. Но наистина исках да го направя. И наистина изпитах удоволствие от това.
— Само така ти се е сторило. Било е от магията.
— Не съм сигурен. Не съм сигурен какво става с мен.
— Ричард, прости ми, че думите ми прозвучаха така, сякаш съм ти ядосан за нещо. На себе си съм ядосан. Ти си се справил добре. Аз се провалих.
— Какво искаш да кажеш?
Зед го потупа по рамото.
— Ела да седнеш. Ще ви разкажа какво се случи. — Върнаха се при огъня, Калан изглеждаше самотна, когато ги погледна и двамата. Ричард отново седна до нея и леко й се усмихна, тя отвърна на усмивката му с усмивка.
Зед взе чинията си, погледна я строго и отново я остави на земята.
— Страхувам се, че сериозно сме го загазили — тихо каза той.
В главата на Ричард изведнъж изплува една саркастична забележка, но той я преглътна и наместо това попита:
— Защо, какво става? Как върви планът ти?
— Моят план — усмихна се накриво Зед, сви колена нагоре и ги обви с полите на дрехата си като в малка палатка. — Планът ми бе да спра Мрачния Рал, без да се наложи да се занимавам с него и без вие двамата да изпадате в критични ситуации. Планът ми беше вие двамата да стоите настрани, докато аз се справя с това. Сега изглежда, че вашите планове са единствените, които можем да следваме в момента. Не съм ви казал всичко, което трябва да се знае за кутиите на Орден, защото не бяхте вие, които трябваше да го научавате. Не ви влизаше в работата; единствено аз трябваше да го знам. — погледна ги един по един, в очите му за миг проблесна гневна искра, която бързо загасна. — Но предполагам, че това вече е без значение.
— Какво беше онова, което не трябваше да знаем? — намусено попита Калан, собственият й гняв също се разбунтува леко. На нея очевидно не й се нравеше повече отколкото на Ричард да бъде в опасност, без изобщо да предполага.