Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Рейчъл отново погледна Ричард. Той й смигна, после въздъхна.
— Страхувам се, че налових повече, отколкото можем да изядем. Ако не ни помогнеш, ще се наложи да изхвърлим част от нея.
— Добре тогава. Щом ще я изхвърляте, ще ви помогна да я изядете.
Калан започна да си сваля раницата.
— Къде са родителите ти?
Рейчъл каза истината, защото не можа да измисли нищо друго.
— Мъртви са.
Ръцете на Ричард спряха, после продължиха отново. Очите на Калан сякаш се натъжиха, но Рейчъл не можеше да прецени дали това е искрено или не. Тя стисна нежно ръката й.
— Съжалявам, Рейчъл. — На Рейчъл не й беше особено тъжно; тя не помнеше родителите си, помнеше само онова място, където живееше с другите деца.
Ричард продължаваше да се бори с косата й, докато Калан извади тенджера и започна да пържи рибата. Ричард беше прав, имаше много риба. Калан поръси с някакви подправки, както Рейчъл беше виждала да правят готвачите. Миришеше толкова вкусно, коремът й къркореше. Около нея падаха малки кичурчета коса. Тя се усмихна на себе си, като си помисли колко ще побеснее Принцесата, ако разбере, че косата й е подстригана равно. Ричард отряза една от по-дългите къдрици и я овърза с тъничка връвчица. Сложи я в ръката й. Тя му се намуси.
— Трябва да запазиш това. Някой ден, когато си харесаш някое момче, можеш да му дадеш това кичурче коса, а той ще може да си го носи в джоба точно до сърцето си. — Той й намигна. — За да си спомня винаги за теб.
Рейчъл се изкикоти.
— Ти си най-глупавият мъж, когото съм срещала. — Той се изсмя. Калан също, като му хвърли поглед през рамо. Рейчъл пъхна кичура в джоба си. — Ти господар ли си?
— Съжалявам, Рейчъл, аз съм просто горски водач. — Лицето му малко помръкна. Тя беше доволна, че не е господар. Той се обърна, извади от раницата си малко огледалце и й го подаде. — Погледни. Кажи ми какво мислиш.
Тя го вдигна, опитвайки се да види лицето си в него. Беше най-малкото огледалце, което бе виждала някога, така че й отне цяла минута, докато го нагласи добре, така че да може да се види на светлината от огъня. Щом успя, очите й се ококориха и тя заплака.
Обгърна Ричард с ръчичка.
— О, благодаря ти, Ричард, благодаря ти. Никога преди косата ми не е била толкова красива. — Той й отвърна с прегръдка, от която тя се почувства така добре, като че Гилер я прегръщаше. Огромните му топли ръце погалиха гърба й. Освен това беше дълга прегръдка, искаше й се никога да не свършва. Но свърши.
Калан поклати глава на себе си.
— Ти си наистина рядко срещан човек, Ричард Сайфър — прошепна му тя.
Калан набучи на една клечка голямо парче риба за Рейчъл и й каза да духа, докато изстине, за да не се изгори. Рейчъл подуха малко, но беше твърде гладна, за да чака дълго. Това беше най-вкусната риба, която някога беше яла. Толкова вкусна, колкото онова парче месо, което готвачите в замъка веднъж й дадоха.
— Готова ли си за още едно парче? — попита я Калан. Рейчъл кимна. Тогава Калан измъкна ножа от колана си. — Може ли да си отрежем по едно парченце хляб от твоя, за рибата? — тя протегна ръка.
Рейчъл се спусна към хляба, сграбчвайки го точно преди Калан да го доближи с ръка. Рейчъл го притисна с две ръце към себе си…
— Не! — тя се отблъскваше назад с пети, отдалечавайки се от Калан.
Ричард престана да яде; Калан се намръщи. Рейчъл протегна едната си ръка към джоба, пръстите й стиснаха пръчицата на Гилер.
— Рейчъл? Какво има? — попита я Калан.
Гилер й беше казал да не се доверява на никого. Трябваше да измисли нещо. Какво би отговорил Гилер?
— За баба ми е! — усети как по бузата й се стича сълза.
— Добре тогава — каза Ричард, — след като е за баба ти, няма да го докосваме. Обещавам. Нали така, Калан?
— Разбира се. Съжалявам, Рейчъл, не знаехме. И аз обещавам. Прощаваш ли ми?
Рейчъл извади ръка от джоба си и кимна. Буцата в гърлото й беше прекалено голяма, за да може да каже нещо.
— Рейчъл — попита я Ричард, — къде е баба ти?
Рейчъл замръзна; тя всъщност нямаше баба. Опита се да измисли някакво име на място, което беше чувала. Прехвърли в главата си имена, които беше чувала да споменават съветниците на Кралицата. Каза първото, което й хрумна.
— В Града на дърварите.
Още преди думите да излязат от устата й, разбра, че е сбъркала. И Ричард, и Калан придобиха загрижени изражения и се спогледаха. За миг настъпи пълна тишина; Рейчъл не знаеше какво ще се случи. Огледа вътрешността на хралупестото дърво, пролуките между клоните.
— Рейчъл, няма да се докосваме до хляба на баба ти — каза Ричард нежно, — обещаваме.
— Ела, вземи си още едно парче риба — каза Калан. — Можеш да оставиш спокойно хляба; няма да го вземем.