Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Как е възможно?
— Спомняш ли си болката, която изпита от магията, когато уби за първи път? Същото е. От тази болка Изповедникът губи съзнание, преди да е успял да приключи с подстригването. Опитвала съм един-единствен път. Всеки Изповедник го прави веднъж. Когато се нуждае от подкъсяване, косата ни трябва де бъде подстригана от друг. Но никой не би се осмелил да отреже изцяло косата на Изповедник — тя отново се обърна към него. — Ще го направиш ли заради мен? Ще отрежеш ли косата ми?
Той отмести поглед от очите й и се втренчи в изсветляващото синьо небе, опитвайки се да разбере чувствата си, нейните чувства. Все още имаше толкова много неща, които не знаеше за нея. Животът й, нейният свят бяха тайна за него. Като момче искаше да знае всичко. Сега беше наясно, че това е невъзможно; заливът помежду им беше пълен с магия. Магия, очевидно направена така, че да ги държи далеч един от друг.
Очите му се върнаха върху нея.
— Не.
— Мога ли да знам защо?
— Защото те уважавам заради онова, което си. Онази Калан, която познавам, не би искала да измами хората, като се опитва да ги накара да си помислят, че е нещо по-малко от онова, което в действителност е. Дори и да успееш да измамиш някого, това няма да промени нещата. Ти си каквато си: Майката Изповедник. Никой не може да бъде нито повече, нито по-малко от онова, което е — той се усмихна. — Една мъдра жена, моя приятелка, веднъж ми каза това.
— Всеки мъж би се възползвал от възможността да отреже косата на един Изповедник.
— Не и този тук. Този тук ти е приятел.
Тя кимна, ръцете й все още бяха скръстени под гърдите.
— Сигурно й е студено. Не си взе дори одеяло.
— Не взе и никаква храна, нищо освен този самун хляб, който носи със себе си и по някаква причина не го докосва, макар да умира от глад.
Най-после Калан се усмихна.
— Тя яде повече, отколкото ние двамата заедно. Поне коремчето й е пълно. Ричард, когато стигне до Града на дърварите…
— Тя не отива в Града на дърварите.
Калан се приближи.
— Но нали там живее баба й!
Ричард поклати глава.
— Няма никаква баба. Когато каза, че баба й е в Града на дърварите, а аз й отговорих, че не може да отиде там, тя дори не трепна. Просто каза, че ще отиде някъде другаде. Дори не се замисли, не попита нищо за баба си, не направи каквото и да е възражение. Тя бяга от нещо.
— Бяга? Може би от онзи, който е оставил тези синини по ръцете й.
— И по гърба й. Колкото пъти докосвах с ръка някоя синина по гърба й, тя подскачаше, но не каза нищо. Толкова силно й се искаше някой да я прегърне. — Веждите на Калан се сбърчиха с тъга. — Бих казал, че бяга от онзи, който е орязал така косата й.
— Косата й ли?
Той отново кимна.
— Било е, за да я бележат по някакъв начин, може би като собственост. Никой не би подстригал друг човек по този начин, освен ако не иска да предаде някакво съобщение с това. Особено в Средната земя, където всички обръщат такова голямо внимание на косата. Беше очевидно съобщение, което показва, че някой има власт над нея. Ето защо я подстригах, за да залича белязаното.
Калан не гледаше в някаква определена посока.
— Ето защо беше толкова щастлива косата й да бъде подстригана равно — прошепна тя.
— Освен това има и още нещо, нещо повече от обикновено бягство. Тя лъже по-лесно от комарджия. Лъже с лекотата на човек, който наистина има причина да го прави.
Очите й отново се спряха на неговите.
— Каква например?
— Не знам — въздъхна той. — Но има някаква връзка с хляба.
— Хляба? Наистина ли мислиш така?
— Тя е без обувки, без пелерина, не носи нищо освен куклата си. Това е най-ценното й притежание, отдадена й е изцяло и въпреки това ни позволи да я докоснем. Но не би ни допуснала дори на ръка разстояние от хляба. Не знам достатъчно за магията в Средната земя, но там, откъдето идвам, едно малко момиченце не би ценяло един хляб повече от куклата си и съм убеден, че и тук не е по-различно. Видя ли погледа в очите й, когато ти се протегна към хляба, как го сграбчи? Ако имаше нож и ти не беше отстъпила назад, щеше да го използва срещу теб.
— Ричард — смъмри го тя, — не може да говориш сериозно такива неща за едно малко момиченце. Един хляб не може да е от такова значение за нея.
— Не може ли? Ти сама каза, че тя яде колкото нас двамата, взети заедно. Вече започвах да си мисля, че е роднина на Зед. Обясни ми защо, когато направо умира от глад, дори не си е гризнала от този хляб — той поклати глава. — Тук има нещо и този хляб е в основата му.
Калан направи стъпка към него.
— И така, тръгваме ли след нея?
Ричард почувства тежестта на зъба върху гърдите си. Въздъхна дълбоко и тихо промълви.