Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Ричард и Калан се спогледаха.
— Нямах предвид нищо специално — каза той. — Питам просто защото нямаше как да не забележа, че Ейди е симпатична жена. И интересна. Просто исках да кажа, че сигурно си я намерил за интересна.
Зед заби поглед в храната.
— Тя е чудесна жена — запрехвърля нещо в чинията си с крайчеца на вилицата. — Какво е това? Изядох три и все още не мога да разбера какво е.
— Корени от тава — каза Калан. — Не ти ли харесва?
Зед изсумтя.
— Не съм казал, че не ми харесва. Просто исках да знам какво е — той вдигна поглед от чинията си. — Ейди ми каза, че ви е дала един нощен камък — размаха вилицата си срещу Ричард. — Надявам се си бил внимателен с него. Не го изваждай, освен ако не е необходимо. Крайно необходимо. Нощните камъни са изключително опасни. Ейди е трябвало да ви предупреди. И аз й го казах! — той намуши на вилицата си един корен от тава. — Най-добре ще е да се отървете от него.
Ричард си играеше с парче месо.
— Знаем.
В главата му кипеше от въпроси, които искаше да зададе на Зед; не знаеше откъде да започне. Магьосникът го изпревари и попита пръв:
— Вие двамата направихте ли каквото ви казах? Стояхте ли встрани от проблемите? Каква я свършихте?
— Ами — започна Ричард, като си пое дълбоко въздух, — прекарахме доста време при Калните.
— При Калните? — замисли се Зед. — Добре — провъзгласи най-накрая, вдигайки във въздуха набучено на вилицата си парче месо. — При Калните не можете да се забъркате в големи неприятности — той дръпна със зъби месото от вилицата и я потопи обратно в чинията си, за да гребне още гозба, а също и хапка сухар. Говореше и дъвчеше едновременно. — Та значи вие двамата сте си прекарали добре при Калните — забеляза, че никой не му отговаря и очите му започнаха да се местят от единия върху другия. — С Калните човек не може да се забърка в големи неприятности — думите му звучаха като въпрос.
Ричард хвърли поглед на Калан. Тя потопи един сухар в гозбата си.
— Убих един от старейшините — каза тя и лапна хапката си, без да вдигне поглед.
Зед хвърли вилицата си, след това я хвана във въздуха точно преди да докосне земята.
— Какво!
— Беше при самозащита — възпротиви се на думите й Ричард. — Той се опитваше да те убие.
— Какво? — Зед се изправи с чиния в ръка, после отново седна на мястото си. — По дяволите! За какво ли един старейшина би се осмелил да убие един… — той бързо затвори уста и хвърли поглед към Ричард.
— Изповедник — довърши изречението му той. Настроението му помръкна.
Зед плъзна поглед от едната наведена глава към другата.
— Значи най-накрая си му казала.
Калан кимна.
— Преди няколко дни.
— Само преди няколко дни — повтори Зед, сумтейки, след това, без да каже нищо повече, хапна още малко гозба, като от време на време подозрително поглеждаше към тях.
— Как един старейшина би се осмелил да посегне на Изповедник?
— Ами — каза Ричард, — това стана, когато разбрахме какво може да направи нощният камък. Точно преди да ни провъзгласят за Кални.
— Провъзгласили са ви за Кални? Защо? — очите на Зед се разшириха. — Ти си си избрал жена!
— Ами… не! — Ричард извади от ризата си кожената връв и показа на Зед свирката на Пилето. — Склониха да ми дадат това.
Зед хвърли бегъл поглед на свирката.
— Защо биха се съгласили ти да не… И защо са ви провъзгласили за Кални?
— Защото ги помолихме. Трябваше. Това беше единственият начин да ги накараме да свикат Съвещанието по наше желание.
— Какво! Свикали са Съвещание заради вас?
— Да. Това стана точно преди да дойде Мрачният Рал.
— Какво? — изпищя отново Зед, като този път скочи на крака. — Мрачният Рал е бил там? Нали ви казах; стойте настрана от него!
Ричард вдигна поглед.
— Ние всъщност не го бяхме канили.
— Той изби много от тях — каза Калан тихо, все още без да вдига поглед от чинията си, докато дъвчеше бавно.
Зед се загледа в горната част на главата й, след това отново се отпусна на мястото си.
— Съжалявам — каза тихо. — И какво ви казаха духовете на предците?
Ричард сви рамене.
— Че трябва да посетим една вещица.
— Вещица! — Зед присви очи. — Каква вещица? Къде?
— Шота. В Агаден.
Зед подскочи и без малко да изпусне чинията си, вятърът изсвистя през разкривените му стиснати зъби, когато си пое дълбоко въздух. — Шота! — той се огледа, сякаш някой можеше да го чуе. Сниши глас, прошепвайки дрезгаво на Калан, като се наклони към нея. — По дяволите! Какво те е прихванало да го водиш в Агаден! Нали си се клела да го защитаваш!