Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Рейчъл все още не помръдваше. Помисли си да избяга, колкото може по-бързо, но знаеше, че те са по-бързи от нея и ще я хванат. Трябваше да направи, каквото й беше казал Гилер, да се крие с кутията до зимата, в противен случай всички онези хора щяха да загубят главите си.
Ричард взе Сара и я сложи в скута си. Престори се, че й дава парче риба.
— Сара ще излапа всичко. Ако искаш още, по-добре ела насам и си вземи. Хайде, можеш да седнеш у мен и да хапнеш. Искаш ли?
Рейчъл се вгледа в лицата им, опитвайки се да прецени дали говорят истината. Жените с дълги коси лъжеха с лекота. Тя погледна към Ричард; не й приличаше на човек, който лъже. Изправи се и се втурна към него. Той я взе в скута си, Сара пусна в нейния.
Рейчъл се гушна в него и всички започнаха да ядат. Не поглеждаше към Калан. Понякога да гледаш жена с дълга коса не е прилично, казваше Принцеса Вайълит. Не искаше да прави нищо, което би предизвикало шамар. И нищо, което би я свалило от скута на Ричард. Там беше топло, чувстваше се в безопасност.
— Рейчъл — каза Ричард, — съжалявам, но не можем да те пуснем да отидеш в Града на дърварите. Там не е безопасно.
— Няма проблеми. Тогава ще отида някъде другаде.
— Страхувам се, че никъде не е безопасно, Рейчъл — каза Калан. — Ще те вземем с нас, така ще е най-сигурно.
— Къде?
Калан се усмихна.
— Отиваме в Тамаранг, да видим Кралицата. — Рейчъл спря да дъвче. Не можеше да си поеме дъх. — Ще дойдеш с нас. Сигурна съм, че Кралицата ще намери някой, който да се грижи за теб, ако я помоля.
— Калан, сигурна ли си? — прошепна Ричард. — Ами магьосникът?
Калан кимна и тихо му каза.
— Ще го уредим, преди да се заема с Гилер.
Рейчъл се насили да продължи да дъвче, за да може да си поеме дъх. Знаеше си! Знаеше, че не може да се довери на жена с дълга коса. Едва не заплака; Калан тъкмо беше започнала да й харесва. Ричард беше толкова мил. Защо ли се държеше добре с Калан? Защо изобщо беше с толкова жестока жена, която искаше да причини зло на Гилер. Сигурно той е в нейното положение, когато трябваше да се държи добре с Принцесата, за да не пострада. Сигурно и той се боеше от същото. Дожаля й за него. Прииска й се той да успее да избяга от Калан, както тя избяга от Принцеса Вайълит. Може би трябваше да каже на Ричард за кутията и той щеше да успее да избяга от Калан заедно с Рейчъл и кутията.
Не. Гилер каза да не се доверява на никого. Ричард можеше да се страхува прекалено много от Калан и да й каже. Трябваше да бъде смела заради Гилер. Заради всички онези хора. Трябваше да избяга.
— Можем да решим сутринта — каза Калан. — А сега по-добре да поспим, за да можем да тръгнем на зазоряване.
Ричард кимна и прегърна Рейчъл.
— Аз ще поема първия пост. Вие поспете.
Той вдигна Рейчъл и я подаде на Калан. Рейчъл захапа езика си, за да не изкрещи. Калан я прегърна здраво. Рейчъл хвърли един поглед на ножа й; дори Принцесата нямаше нож. Протегна ръце към Ричард със стон. Той се усмихна и й подаде Сара. Не това искаше тя, но стисна здраво Сара и захапа крака й, за да не заплаче.
Ричард разроши косата й.
— До утре сутринта, мъничката ми.
После излезе, а тя остана сама с Калан. Стисна очи. Трябваше да бъде смела, така че не биваше да плаче. Но заплака.
Калан я притисна към себе си. Рейчъл затрепери. Усещаше как пръстите на жената галеха косата й. Калан я люлееше, а Рейчъл забеляза в тъмното една дупка между клоните от другата страна на хралупестото дърво. Гърдите на Калан правеха смешни малки движения и Рейчъл с учудване установи, че тя плаче. Калан допря бузата си до главата й.
Тя почти започна да вярва… но после си спомни какво казваше понякога Принцеса Вайълит, че повече боли да наказваш, отколкото да си наказан. Очите й се ококориха при мисълта какво ли ще е онова, което Калан възнамеряваше да прави, та чак я караше да заплаче. Дори Принцеса Вайълит никога не бе плакала, когато раздаваше наказания. Рейчъл заплака още по-силно и затрепери.
Калан отдръпна ръцете си и избърса сълзите от лицето й. Краката на Рейчъл трепереха твърде много, за да може да бяга.
— Студено ли ти е? — прошепна Калан. Гласът й звучеше така, сякаш все още плаче.
Рейчъл се страхуваше, че каквото и да каже, Калан ще я удари. Тя кимна, готова за всичко, което можеше да й се случи. Вместо това Калан извади едно одеяло от раницата си и уви и двете в него, Рейчъл си помисли, че е за да не може тя да избяга.
— Ела, легни по-близо до мен и ще ти разкажа приказка. Ще се топлим една друга. Искаш ли?
Рейчъл легна на една страна, обърнала гръб на Калан, която се беше увила около нея и я притискаше до себе си с ръце. Беше й хубаво, но знаеше, че е номер. Лицето на Калан се притисна до ухото й и както си лежеше, Калан й разказа приказката за рибаря, който се превърнал в риба. Думите извикваха в главата й картини, за миг забрави за всичките си проблеми. Веднъж двете с Калан дори се засмяха заедно. Когато приказката свърши, Калан я целуна по челото и я погали.