Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Мисля, че имаме достатъчно храна да заситим дори Зед — каза тя.
Сякаш извикан от думите й, старецът с разрошена бяла коса се появи в осветения от огъня кръг и спря от другата страна с ръце на хълбоците, дрехите му не изглеждаха особено чисти.
— Умирам от глад — съобщи той, — хайде да ядем.
Ричард и Калан запримигаха, ококориха очи и едновременно скочиха на крака. Старецът също примигна, когато Ричард извади меча си. За нула време той прескочи огъня и опря острието в ребрата на Зед.
— Какво значи това? — попита старецът.
— Назад — заповяда му Ричард. Те отстъпиха към дърветата, мечът ги разделяше. Ричард внимателно огледа гората.
— Имаш ли нещо против да те попитам какво правиш, момчето ми?
— Веднъж вече ме повика, след това веднъж те видях, но и двата пъти не беше ти. Само глупак може да се остави да бъде изигран трети път. — Това беше цитат. Видя онова, което търсеше. — Няма да се оставя да бъда изигран за трети път. Не съм глупак. Ето там — той с посочи с глава. — Върви към онези дървета.
— Няма — запротестира старецът. — Пъхни меча в ножницата, момчето ми!
— Ако не отидеш, където ти казвам — каза през зъби Ричард, — ще го пъхна между ребрата ти.
Старецът изненадано повдигна вежда, след това сви полите си и се пъхна в ниския храсталак, мърморейки под носа си, докато Ричард го побутваше напред с меча. Преди да навлезе между дърветата, хвърли бърз поглед зад себе си. Ричард видя как паяжините се разкъсаха. Лицето му грейна в усмивка.
— Зед! Това наистина ли си ти?
Поставил ръце на хълбоците си, Зед го наблюдаваше с едно око.
— Вярно като крастава жаба, момчето ми.
Ричард прибра меча и обви с ръце стария си приятел, като едва не му изкара дъха с прегръдката си.
— О, Зед! Толкова се радвам да те видя!
Зед размаха ръце, опитвайки се да си поеме дъх. Ричард го пусна за малко, погледна го с едно око, целият сияещ, след което отново го притисна към себе си.
— Чудя се какво ли би се случило, ако беше малко по-радостен, че ме виждаш.
Ричард го заведе обратно край огъня с ръка около раменете му.
— Извинявай, но трябваше да съм сигурен. Не мога да повярвам, че си тук! Толкова се радвам да те видя! Толкова съм щастлив, че си добре. Имаме да говорим за толкова много неща.
— Да, да. А сега може ли да хапнем?
Калан се приближи и също го прегърна.
— Толкова се тревожехме за теб.
Зед с копнеж хвърли поглед към тенджерата на огъня през рамото си, докато отвръщаше на прегръдката й.
— Да, да. Но на пълен стомах всичко ще изглежда още по-добре.
— Но още не е готово — усмихна се тя.
Зед я погледна с разочарование.
— Не е готово? Сигурна ли си? Може би трябва да проверим.
— Напълно сигурна. Току-що го сложих на огъня.
— Не е готово — каза той на себе си, хващайки лакътя си с една ръка, докато с другата разтъркваше бузата си. — Е, ами тогава ще трябва да направим нещо. Дръпнете се и двамата.
Магьосникът нави ръкавите на дрехата си и се вгледа в огъня като провинило се дете. Кокалестите му ръце се протегнаха напред с разперени пръсти. Около тънките му ръце засия синя светлина, сякаш набираща мощ. Тя изсвистя и се изстреля като светкавица към тенджерата, карайки я да подскочи. Синият огън обви тенджерата и се заизвива около нея, галеше я, докосваше я. Гозбата забълбука в синята светлина, разпени се и започна да кипи. Магьосникът отдръпна ръцете си назад и синият огън изчезна.
Зед се усмихна доволно.
— Ето, вече е готово. Хайде да ядем!
Калан коленичи, опитвайки гозбата с дървена лъжица.
— Прав е. Готово е.
— Е, какво стоиш там и гледаш, момчето ми. Донеси чинии!
Ричард поклати глава и направи, каквото му се каза. Калан сипа една пълна чиния, сложи в края малко сухари и Ричард я подаде на Зед. Старецът не седна, остана прав край огъня, близо до тях, и започна да гребе гозбата си. Калан започна да сипва и в другите две чинии и точно когато свърши, Зед вече й подаваше своята за допълнително.
След като изяде порцията си, Зед вече можеше да отдели малко време, за да седне. Ричард се отпусна на малка изпъкнала тераса; Калан седна до него и скръсти крака под себе си; Зед седна на земята срещу тях.
Ричард изчака Зед да изгълта половината от чинията си и накрая си позволи да го попита.
— Та как се оправи с Ейди? Тя добре ли се погрижи за теб?
Зед примигна и го погледна. Дори и на светлината на огъня Ричард бе готов да се закълне, че Зед се изчерви.
— Ейди? Ами ние… — той погледна обърканото лице на Калан. — Ами ние… ние се разбирахме… добре — намръщи се на Ричард. — Що за въпрос е това?