Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Той се засмя и отвори Праг към Кемлин.
Глава 33
Куражът да укрепиш
Егвийн навъсено гледаше тъмнозелената копринена рокля за езда, която беше носила в Пустошта сякаш толкова отдавна. Толкова много работа я чакаше… Беше отделила малко време да напише набързо една бележчица и вдигна Коинде от постелята й с нареждане да я остави в „Дългуча“ на заранта. В нея не се казваше нищо повече, освен че й се налага да замине — и тя самата не знаеше много повече, — но не можеше да изчезне просто така, без да съобщи на Гавин. Няколко фрази от писъмцето я караха да се изчерви, щом си ги спомнеше — да каже, че го обича, беше едно, но чак да го моли да я чака! — но все пак се беше погрижила за него, доколкото й беше възможно. Сега трябваше да се приготви, а тя едва ли знаеше за какво точно.
Платнището на шатрата се отметна и влезе Амис, последвана от Баир и Сорилея. Застанаха в една редица и я загледаха. Три неодобрително смръщени лица. Много трудно й беше да не притисне роклята си към гърдите — само по долната си риза се чувстваше съвсем безпомощна. Дори и броня да си беше навлякла, пак щеше да се почувства безпомощна. Е, защото знаеше, че греши. Изненада се, че се появиха толкова късно.
Тя вдиша дълбоко.
— Ако сте дошли да ме наказвате, нямам време да нося вода и да копая дупки. Съжалявам, но казах, че ще се явя колкото може по-скоро, и смятам, че те ще броят и минутите.
Светлите вежди на Амис се повдигнаха изненадано, а Сорилея и Баир се спогледаха озадачено.
— Как тъй ще те наказваме? — попита Амис. — Ти престана да бъдеш наша ученичка в мига, в който сестрите ти те призоваха. Длъжна си да отидеш при тях като Айез Седай.
— Знам, че сте ядосани и имате основание да…
— Ядосани ли? — каза Сорилея. — Не сме ядосани. Мислех, че вече ни познаваш по-добре. — Истина беше, че изглеждаше ядосана, но укорът си остана изписан на лицето й, както и на лицата на останалите.
— Но вие ми казахте, че смятате това, което се каня да направя, за много грешно. Казахте ми дори да не си помислям за него. Бях обещала да не го правя, но после продължих и разбрах как става.
На сбръчканото лице на Сорилея изненадващо разцъфна широка усмивка. Многобройните й гривни издрънчаха, когато доволно намести шала на раменете си.
— Видяхте ли? Казах ви, че ще го разбере. Може да стане айилка от нея!
Част от напрегнатостта на лицето на Амис изчезна — малко повече, отколкото на лицето на Баир — и Егвийн разбра. Не бяха ядосани затова, че бе решила да пристъпи в Тел-айеран-риод в плът. В техните очи това можеше и да е грешно, но човек бе длъжен да постъпи така, както чувства, че е длъжен, и това задължаваше само нея и никой друг. Не, не бяха ядосани: все още не. Това, което я загложди, беше лъжата й пред тях. Лъжата, която им беше признала. Навярно най-мъничката й лъжа.
Наложи й се още веднъж да вдиша дълбоко, за да продължи:
— Излъгах ви и за други неща. Влизах в Тел-айеран-риод сама, след като ви бях обещала да не го правя. — Лицето на Амис отново помръкна. Сорилея, която не беше сънебродница, само поклати печално глава. — Обещах да се подчинявам като ученичка, но когато ми казахте, че Светът на сънищата е твърде опасен за мен, след като пострадах, аз въпреки това влизах. — Трето дълбоко вдишване: това май щеше да е най-трудното за изричане. — А най-лошото е, че не съм Айез Седай. Аз съм само Посветена. Бихте могли да ме наречете чирачка. Сега няма да бъда издигната в Айез Седай с години, ако изобщо бъда издигната някога.
Тук Сорилея вдигна глава и стисна тънките си устни, но все още нито една от трите не отвръщаше нищо. Егвийн сама трябваше да оправи нещата. Никога повече нямаше да са като преди, но…
„Всичко си призна — прошепна тъничък гласец в главата й. — Сега най-добре гледай колкото може по-скоро да се добереш до Салидар. Все някой ден ще те издигнат в Айез Седай, но не и ако не ги влудиш още повече, отколкото са сега.“
Егвийн сведе очи и се загледа в пъстрите черги, устните й се изкривиха презрително. С презрение към този тъничък гласец. И заради срама, че можеше да й проговори в главата, че изобщо беше възможно да си го помисли. Заминаваше си, но преди да го стори, трябваше да оправи нещата. Беше възможно, по правилата на джи-е-тох. Правиш каквото е трябвало и после плащаш цената. Преди много месеци, в Пустошта, Авиенда й беше показала как се заплаща една лъжа.