Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Очакваше да му отвърнат с възмущение и да започнат да спорят. Очакваше да започнат да шикалкавят за това какво са обещали и какво — не. Очакваше, че след като им е поискал цял самун, ще получи едно тънко резенче, две, ако извадеше повечко късмет. Нинив погледна Елейн. Елейн погледна Нинив.
— Ами това за телохранителите е чудесна идея, Мат! — възкликна Елейн и от усмивката на бузите й се появиха трапчинки. — Мисля, че за това се оказа прав. Много умно от твоя страна, че вече си разпределил хората си.
— Идеята наистина е чудесна — каза Нинив и закима въодушевено. — Много умно от твоя страна, Мат.
Том изтърва ножа с приглушено проклятие и засмука убодения си пръст, зяпнал в жените.
Мат въздъхна. Беля; знаеше си го. И то още преди да им е казал да забравят временно за Рахад.
Ето как той се намери седнал на една пейка пред една евтина кръчма, наречена „Розата на Елбар“. Пиеше от едно от очуканите калаени канчета, вързани за пейката с верижки. Добре поне че измиваха канчетата за всеки нов клиент. „Розата“ беше толкова скапана, че вонята откъм бояджийския дюкян отсреща само вдигаше нивото й. Не че кварталът беше съвсем бедняшки, въпреки че улицата бе твърде тясна за карети. Немалко носилки се полюшваха сред точещата се тълпа и макар че повечето минувачи бяха облечени предимно с прости дрехи, а не с коприна, дрехите в повечето случаи бяха добре скроени и относително нови. Къщите и дюкяните тук оформяха обичайния боядисан в бяло низ и макар повечето да бяха малки и дори занемарени, вдясно от него се издигаше висока къща на заможна търговка, а вляво — малък палат, поне по-малък от къщата на търговката, с един-единствен купол, боядисан на зелени ивици. Други две кръчми и един хан току пред очите му изглеждаха прохладни и уютни. За съжаление, „Розата“ беше единственото място, където човек можеше да седне отвън, и единствената разположена на подходящото място. За съжаление.
— Съмнявам се да съм виждал другаде такива разкошни мухи — изръмжа Нейлсийн и прогони с ръка няколко тлъсти екземпляра от канчето си. — Впрочем, какво правим пак тука?
— Ти например лочиш от това жалко подобие на вино и се потиш като пръч — измърмори Мат и придърпа шапката си, за да си заслони очите. — Докато аз съм тавирен. — Той изгледа с яд разнебитената къща между бояджийския дюкян и шумната тъкачница, която му бяха казали да дебне. Не го бяха помолили — казаха му — точно това се беше получило, както и да го бяха изрекли и както и да усукваха по въпроса за обещанията си. О, постараха се да прозвучи като молба, дума да няма, най-накрая едва ли не на колене го замолиха, на което той щеше да повярва, когато видеше кучета да танцуват, но Мат си знаеше, че просто го бяха изнудили. — Просто бъди тавирен, Мат — изкриви той уста, подражавайки им. — Сигурна съм, че сам ще разбереш какво трябва да направиш. Ба! — Сигурно Елейн, проклетата щерка-наследница с проклетите й трапчинки го знаеше, или Нинив с проклетите й ръце, дето непрекъснато дърпаха проклетата й плитка да я откъснат, но Светлината да го изгореше дано, ако той можеше да го разбере. — Ако оная свинска Купа е някъде в Рахад, как очакват да им я намеря от тази страна на проклетата река?
— Не помня да са казвали точно това — промърмори кисело Джюйлин и отпи яко от някаква напитка, направена от жълт плод, растящ в околностите на града. — Ти ги попита за това поне петдесет пъти. — Той твърдеше, че белезникавата напитка била много освежаваща в жегата, но Мат бе отхапал едно резенче от въпросния „лимон“, колкото да го опита, и нямаше повече да глътне нищо, направено от него. Главата му все още леко пулсираше, затова той лично пиеше чай. Чаят имаше такъв вкус, сякаш кръчмарят, кльощав тип с лъскавочерни подозрителни очички, беше добавял нови листа и вода към вчерашната утайка от самото основаване на града. Каквото настроението му, такъв и вкусът.
— Това, което мен ме интересува — промърмори Том, — е защо толкова много те разпитваха за твоята ханджийка. — Той, изглежда, не се притесняваше особено, че жените продължаваха да крият тайни; странен човек беше той, определено. — Какво общо може да има Сетале Анан с тези жени с Купата?