Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Да не се нервирал? Ха! Свястна жена? Ха!
Двете, изглежда, ни най-малко не се притесниха, че си е изгубил целия следобед. Елейн го потупа съчувствено по рамото и го помоли, ако обичал, да опита още някой и друг ден; със сигурност било по-добре, отколкото да се тътри из Рахад в тази жега. Нинив му повтори абсолютно същото — нещо обичайно за жените, но без потупването по рамото. Веднага си признаха, че смятат да изкарат деня, дебнейки Карридин с Авиенда, въпреки че избегнаха въпроса му кого точно се надяват да разпознаят. Всъщност това го изтърва Нинив, а Елейн я изгледа така, че той си помисли, че най-после ще види как някой ще зашлеви Нинив през ушите. После двете хрисимо приеха настояването му да не се опитват да се измъкват от телохранителите си и също така кротко се съгласиха да му покажат как смятат да се предрешат. Въпреки описанието на Том, като видя как двете жени изведнъж се превърнаха в ебударки, Мат се изненада почти толкова, колкото от кротостта им. Е, Нинив специално почти го докара до кротост, въпреки че заръмжа, като разбра, че според него айилката наистина няма нужда от охрана, но поне се постара. Дори всяка поотделно можеше да го изнерви с това кършене на ръцете и тези изпълнени с покорство отговори, но двете заедно — с Авиенда в добавка, която на всичко отгоре кимаше одобрително! — го довършиха и той беше повече от щастлив да ги отпрати. Но просто за всеки случай, без да обръща внимание на внезапно стиснатите им усти, ги накара да покажат как са се предрешили на първите мъже, които бе решил да изпрати с тях. Ванин подскочи от радост, че му се дава възможност да бъде един от охраната на Елейн, и започна да се чука по челото като последен идиот.
Дебелакът не беше научил почти нищо от собственото си дебнене. Също както и предния ден, смайващо много хора бяха идвали на гости при Карридин, включително и неколцина облечени в коприна, но това с нищо не доказваше, че всички те са Мраколюбци. Тъй или иначе, Карридин беше посланик на Белите плащове и сигурно много хора, желаещи да търгуват в Амадиция, искаха да го посетят. Наистина, Ванин съобщи, че със сигурност е забелязал две жени да наблюдават палата на Карридин като него — на лицето му се изписа пълно изумление, когато Авиенда изведнъж се превърна в трета ебударка — както и някакъв старец, според него, въпреки че непознатият изведнъж се оказал изненадващо пъргав. Ванин така и не бе успял да го огледа добре, макар да го бил мернал на три пъти. След като Ванин и жените си тръгнаха, Мат прати Том и Джюйлин да видят дали могат да разберат нещо, свързано с Джайчим Карридин и някакъв прегърбен белокос старец, проявяващ интерес към Мраколюбци. Ако и хващачът на крадци не намереше някакъв начин да сгащи Карридин, значи такъв начин просто не съществуваше, а пък Том, изглежда, умееше да събира на едно място всички клюки и слухове и да отсее от тях истината. Но всичко това беше по-лесната част, разбира се.
През следващите два дни той продължи да се поти на пейката, като от време на време ставаше да се поразтъпче до бояджийницата, и единствената промяна бе в това, че чаят ставаше все по-лош. Виното пък беше толкова лошо, че Нейлсийн премина на ейл. Първия ден кръчмарят им предложи риба за обяд, но ако се съдеше по миризмата й, беше уловена миналата седмица. На втория ден им поднесе яхния със стриди и Мат изяде няколко чинии, въпреки парченцата от черупки. Биргит не щя да хапне нищо.
Тя го беше изненадала, когато ги настигна с Нейлсийн, докато прекосяваха Мол Хара първата сутрин. Слънцето едва се беше показало над покривите на сградите.
— Май съм подранила — изсмя се тя. — Можех да се поразходя. Ако нямате нищо против, ще ви правя компания.
— И ние станахме рано — отвърна й той уклончиво. Нейлсийн го изгледа накриво. Той, разбира се, си нямаше представа защо трябваше да се промъкват през малката задна вратичка за слуги до конюшните. Не че Мат допускаше, че Тилин може да му се нахвърли в коридора посред бял ден, но малко предпазливост не беше излишна. — Радваме се да те видим по всяко време. Хм. Благодаря. — Тя само сви рамене, измърмори нещо, което той не можа да чуе, и тръгна до него.
Така се почна с нея. Всяка друга жена, която Мат беше познавал, щеше да започне да пита за какво точно й е благодарил, след което да му обяснява, че не е имало нужда, толкова надълго и нашироко, че да му се доще да си запуши ушите, или също толкова досадно да започне да го мъмри, че наистина трябва да й благодари, или пък да му даде да разбере, че очаква нещо по-съществено от празни думи. А Биргит само сви рамене — и на втория ден му хрумна нещо изумително.