Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
А в разнебитената къща наистина влизаха и излизаха разни жени. И то постоянен поток от жени, някои от които добре облечени, макар и не в коприна, и нито един мъж. Три или четири от тях носеха червения колан на Мъдра жена. Мат си беше помислил дали да не вземе да проследи някоя от тях на излизане, но му се стори някак прекалено подредено. Всъщност той не знаеше как точно действа тавирен — у самия себе си не беше забелязал никакъв признак за нещо такова, — но късметът му винаги се проявяваше най-добре, когато всичко ставаше случайно. Като със заровете. Повечето от телените кръчмарски главоблъсканици например не можеше да реши, колкото и да му работеше късметът.
Той пренебрегна въпроса на Том — Том го беше задавал почти толкова често, колкото Мат се беше питал на глас как да намери Купата точно тук. Нинив му беше заявила направо в очите, че не му е обещавала да му казва и последната дреболия, която знае; заяви му, че ще му казва само онова, което трябва да знае; каза му, че… Да я гледа как едва не се задави, преглъщайки имената, с които искаше да го нарече, не му донесе голямо удовлетворение.
— Май ще трябва да пообиколя отзад — въздъхна Нейлсийн. — Да не би някоя от онези жени да реши да прескочи през градинската ограда. — Тесният проход между къщата и бояджийницата бе празен, но зад дюкяните и къщите минаваше друга уличка. — Мат, я ми обясни пак защо трябва да правим всичко това, вместо да си играем на карти?
— Аз ще ида — каза Мат. Може би най-после щеше да разбере как действа тавирен. Отиде, пообиколи и не разбра нищо.
Когато вечерният здрач започна да се спуска над улицата и Харнан се върна с един плешив тесноок андорец на име Ват, единственият възможен ефект от това, че е тавирен, доколкото Мат забеляза, се изрази в това, че кръчмарят благоволи все пак да му свари пресен чай. Вкусът му беше почти толкова лош, колкото и на стария.
Като се върна в стаите си в палата, намери бележка — покана един вид, изписана изящно върху дебела бяла хартийка, миришеща на цяла цветна градина.
„Мое малко зайче, очаквам да ме посетиш за вечеря в покоите ми.“
Без подпис, но едва ли имаше нужда от такъв. Светлина! Тази жена нямаше капка срам! На вратата към коридора имаше боядисана в червено ключалка. Той намери ключа и я заключи. После, за всеки случай, натика един стол под бравата на вратата към стаята на Нерим. Можеше спокойно да мине и без вечеря. Тъкмо докато се канеше да се качи в леглото, бравата изтрака и някаква жена се изсмя като разбра, че вратата е заключена.
След това можеше просто да затвори очи и здраво да се наспи, но по някаква причина остана да лежи буден, заслушан в къркорещия си стомах. Защо му го правеше всичко това? Е, знаеше защо, но защо точно на него? Едва ли беше решила да захвърли на сметището цялото си благоприличие само за да замъкне един тавирен в леглото си. Както и да е, сега поне беше в безопасност. В края на краищата Тилин нямаше да почне да разбива вратата му с таран. Нали? А през железните арабески на терасите и пиле не можеше да прехвръкне. Освен това щеше да й трябва доста дълга стълба, за да стигне толкова високо, и няколко мъже, които да я крепят. Освен ако не се спуснеше от покрива с въже. Или пък да… Нощта мина, стомахът му ръмжеше, слънцето изгря, а той така и не можа да притвори очи или да си помисли за нещо по-свястно. Но поне взе едно решение. Сети се за какво се използва „стаята за цупльовци“. Той лично със сигурност не беше цупльо.
Още като се съмна, Мат се измъкна от стаите си и намери един от дворцовите слуги, когото познаваше отпреди — плешив човечец на име Мадик, с хитро самодоволно лице и лукаво изкривена уста, подсказваща, че хич не е доволен. Човек, който можеше да бъде купен. Въпреки че стреснатият му поглед и леката насмешка, която дори не си направи труда да прикрие, подсказаха, че му е съвсем ясно защо Мат му пъха тия жълтици в ръката. Кръв и пепел! Колко ли още хора тук знаеха какво е намислила Тилин?
Нинив и Елейн, изглежда, нито знаеха, нито се досещаха, слава на Светлината! Макар това да означаваше, че и двете го сгълчаха, че е пропуснал вечеря със самата кралица — Тилин ги попитала да не би да е болен. И още по-лошо…
— Моля те — каза му усмихната Елейн, — трябва да се престрашиш и да се сближиш колкото може повече с кралицата. Не се нервирай. Знаеш ли колко приятно ще ти бъде да прекараш една вечер с нея?
— Само гледай да не я обидиш с нещо — измърмори Нинив. При нея нямаше съмнение, че й е много трудно да му говори вежливо. Веждите й се свъсиха, ченето й се вкочани, а ръцете й трепнаха, готови да задърпат плитката. — Опитай се да бъдеш сговорчив поне веднъж в… искам да кажа, не забравяй, че тя е свястна жена, и да не си и помислил да опиташ някоя от твоите… Светлина, знаеш какво искам да кажа.