Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Е, момче — каза Том и поглади с пръсти дългите си мустаци, след като тя излезе — голям късмет извади, че те посрещна с разтворени обятия самата кралица. — Джюйлин, кой знае защо, прояви голям интерес към шапката си.
Мат ги изгледа нащрек, предизвиквайки ги с поглед да кажат една дума повече — само една дума! — но след като ги запита за Нинив и Елейн, моментално престана да се тревожи дали подозират нещо и какво точно. Жените не се бяха върнали. Той едва не скочи от стола си, с гащи или без гащи. Двете вече се опитваха да извъртят споразумението си с него; сега трябваше да обясни какво точно е имал предвид посред изблиците на неверие и докато им обяснява какво точно е мнението му за проклетата Нинив ал-Мийра и за проклетата щерка-наследница. Едва ли се бяха осмелили да отидат в Рахад без него, но Мат нямаше намерение да се примирява с опитите им да му се месят в шпионирането на Карридин. Елейн щеше да поиска признание и да очаква той да се прекърши; Нинив щеше да се опита да му го изтръгне със сила.
— Съмнявам се, че притесняват Карридин — каза Джюйлин и се почеса зад ухото. — Според това, което чух, вярвам, че с дебненето му се занимават Авиенда и Биргит. Но не сме ги видели да излизат. Не мисля, че трябва да се тревожиш, че той може да се сети какво виждат очите му, дори да мине покрай тях. — Том си наля пунш в един златен бокал и започна да му обяснява по-подробно.
Мат покри очите си с ръка. Предрешили се със Силата! Нищо чудно, че се изплъзваха като змии, когато си поискаха. Тези жени щяха да му донесат неприятности. В това да ти създават неприятности жените бяха най-добри. Почти не се изненада, когато разбра, че Том и Джюйлин знаят за тази Купа на ветровете по-малко и от самия него.
След като двамата излязоха, за да се подготвят за разходката до Рахад, му остана време да си пооправи дрехите, преди Нинив и Елейн да са се върнали. Остана му време и да прескочи да нагледа Олвер в стаята му на долния етаж. Кльощавата фигура на момчето се беше малко поналяла, след като толкова го тъпчеха Енид и цялата тумба готвачки в „Скитащата жена“, но щеше да си остане все така нисък дори за кайриенец и дори ушите му да се свиеха наполовина, както и устата му, огромният му месест нос все пак щеше да му попречи да минава за хубавец. Оказа се, че около него се суетят цели три слугини.
— Мат, не мислиш ли, че тази Хезел има най-красивите очи на света? — каза Олвер и лицето му грейна към младата жена с големите очи, която Мат бе мернал последния път, когато беше идвал в палата. Хубавелката му отвърна със сияйна усмивка и разроши косата му. — О, но и Алис и Лоя са толкова сладки, че така и няма да мога да избера. — Една пълничка жена, почти на средна възраст, вдигна очи от дисагите на Олвер, които тъкмо изпразваше, и му се усмихна мило, а стройното момиченце с издути като ужилени от пчела устнички оправи кърпата, която току-що поставяше до умивалника, хвърли се на леглото и загъделичка Олвер, докато той не се затъркаля от смях.
Мат изсумтя. Не стигаха Харнан и пасмината като него, но сега и тези жени да дават кураж на момчето! Как изобщо можеше да го научи да се държи прилично, след като жените правеха това! Олвер трябваше да си играе по улиците като всички други десетгодишни хлапета. Той самият си нямаше слугини, които да му се хвърлят отгоре в стаите му. Сигурен беше, че Тилин се е погрижила за това.
Остана му време да нагледа Олвер, както и да намине да види Харнан и останалите Червени ръце, настанени в едно дълго помещение недалече от конюшните, както и да прескочи до кухните за малко хляб и някоя мръвка — да хапне от онази бяла каша в хана така и не се бе осмелил. Нинив и Елейн все още ги нямаше. Най-сетне хвърли един поглед на книгите в дневната си и се зачете в „Пътешествията на Джейин Бродяжника“, макар че от тревоги и една дума не можа да влезе в главата му. Том и Джюйлин се върнаха тъкмо когато двете жени най-сетне нахлуха с бурни възклицания, че го заварват тук, сякаш си бяха мислили, че той няма да си удържи на думата.
Той затвори леко книгата и още по-леко я постави до стола си.
— Вие къде бяхте?
— Как къде, на разходка — бодро изчурулика Елейн и сините й очи се разшириха повече от всякога. Том се навъси, измъкна един нож от ръкава си и започна да го подмята. Много подчертано се стараеше да не поглежда към Елейн.
— Пихме чай с няколко жени, които ханджийката ти познава — каза Нинив. — Няма да ти досаждам с приказки за плетки.
Джюйлин поклати глава.
— Моля те, недей — каза й сухо Мат. Предполагаше, че може да различи единия край на куката от другия, но подозираше също, че тя по-скоро ще си забие някоя в езика, отколкото да започне да приказва за плетки. Държането и на двете потвърждаваше най-лошите му опасения. — Разпоредих се по двама души да излязат с всяка от вас този следобед, а от утре всеки ден ще бъдат други двама. Щом не сте в палата под носа ми, ще вървите с телохранители. Те вече си знаят смените. Ще бъдат с вас непрекъснато — непрекъснато — и вие ще ме уведомявате къде отивате. И ще престанете да ми създавате грижи, докато не ми се е пръснала главата.