20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
които означаваха отсъствието на членовете, не поискали да участвуват лично в това съдене. Полковник Ферфакс? — повтори Брадшо.
— ферфакс? — отговори насмешлив глас, сребристият тембъР на когото издаде, че е на жена. — Той не е толкова глупав, за да дойде тук.
Силен смях последва тия думи, произнесени със смелост, която жените черпят от собствената си слабост; слабост, която им осигурява безнаказаност.
— Това е женски глас — извика Арамис. — О, честна дума, много бих дал тая жена да е млада и хубава!
И той се качи на пейката, за да види по-добре трибуната, от която долетя гласът.
— Кълна се в честта си — продума Арамис, — тя е прелестна! Вижте, д’Артанян, всички я гледат и въпреки погледа на Брадшо тя не побледня.
— Това е лейди Ферфакс — каза д’Артанян. — Помните ли я, Портос? Ние я видяхме с мъжа й у генерал Кромуел.
След една минута тишината, нарушена от тоя забавен епизод, се възстанови и проверката продължи.
— Тия шутове ще закрият заседанието, когато видят, че не са достатъчно на брой — каза граф дьо Ла Фер.
— Вие не ги познавате, Атос. Вижте как се усмихва Мордаунт, как той гледа краля. Така ли гледа човек, който се страхува, че жертвата ще му се изплъзне? Не, не, това е усмивка на задоволена омраза, на сигурно отмъщение. А, проклето чудовище, щастлив ще бъде за мене денят, когато кръстосам с тебе не само погледа си!
— Кралят е наистина хубав — забеляза Портос. — И после вижте колко грижливо е облечен, макар че е пленник. Перото на шапката му струва най-малко петдесет пистола. Вижте, Арамис.
Когато проверката се свърши, председателят заповяда Да се прочете обвинителния акт.
Атос побледня: той се излъга още веднъж в очакванията си. Макар че съдиите не бяха достатъчно на брой, все пак съдебният процес започна. Значи кралят беше осъден предварително.
— Казах ви, Атос — рече д’Артанян и сви рамене. — Но ие все се съмнявате. Сега съберете всичката си смелост
и слушайте, без да се тревожите, моля ви се как тоя човек в черно ще клевети безразборно краля си.
Наистина никога досега кралското величие не е било; опетнявано с такова грубо обвинение, с такива долни хули. с такава кръвожадна обвинителна реч. Досега се задоволяваха да убиват кралете, но обиди се нанасяха само на труповете им.
Чарлз I слушаше речта на обвинителя си с особено внимание, като преглъщаше обидите и запомняше оплакванията; а когато омразата преливаше, когато обвинителят ставаше предварително палач, той отговаряше с презрителна усмивка. Ужасно беше, че всички неблагоразумни постъпки на нещастния крал се представяха като злоумишлени, всичките му грешки — като престъпления.
Д’Артанян слушаше всички тия клевети с презрението, което заслужаваха, но все пак спря здравия си разум на някои точки от обвинението.
— Факт е — каза той, — че ако се наказва за неблагоразумие и лекомисленост, тоя нещастен крал заслужава наказание: но струва ми се, че наказанието, което изтърпява сега, е много жестоко.
— Във всеки случай — отговори Арамис — наказанието трябва да засяга не краля, а министрите му, защото първият член на конституцията гласи: „Кралят не може да греши“.
„А пък аз — мислеше си Портос, като гледаше Мордаунт и се занимаваше само с него, — ако не се страхувах, че ще се наруши величието на обстановката, бих скочил от трибуната долу, с три скока бих достигнал господин Мордаунт и бих го удушил; бих го уловил за краката и бих изтрепал с него всички тия негодни мускетари, които са пародия на френските мускетари. В това време д’Артанян, умът на когото толкова сече, ще намери може би средство да спасим краля. Ще трябва да му поговоря за това.“
А Атос, с пламнало лице, със стиснати юмруци, с изхапани до кръв устни, кипеше от яд, като слушаше безкрайните оскърбления и виждаше дългото търпение на краля. Твърдата му ръка и смелото му сърце трепереха от възмущение.
В това време обвинителят завърши четеното с думите:
— Това обвинение бе предявено в Името На английския народ.
При тия думи по трибуните се разнесе ропот и един друг глас, тоя път вече не женски, а мъжки, енергичен и гневен, загърмя зад д’Артанян:
— Лъжеш! Девет десети от английския народ се ужасява от твоите думи!
Това беше гласът на Атос, който, извън себе си от гняв, прав, с протегната ръка, каза тия думи на обществения обвинител.
При тоя апостроф крал, съдии, зрители, всички обърнаха очи към трибуната, където стояха четиримата приятели. МорДгАундг направи същото и позна благородника, край когото се бяха изправили тримата други французи, бледни и заплашителни. Очите му светнаха от радост: той намери отново тия, които си беше поставил за цел в живота да намери и да убие. С яростно движение повика при себе си двадесетина мускетари, посочи с пръст трибуната, където бяха неприятелите му, и каза: