20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Стреляйте по тая дружина!
Но в същия миг д’Артанян сграбчи със светкавична бързина Атос през кръста, а Портос — Арамис, след това те скочиха долу от пейките, спуснаха се в коридорите, слязоха бързо по стълбите и изчезнаха в тълпата; през това време в залата насочените мускети заплашваха три хиляди зрители и само молбите за милост и виковете от ужас спряха едва ли не започналото кръвопролитие.
Чарлз позна също четиримата французи; той сложи едната ръка на сърцето си, за да сдържи биенето му, а другата на очите си, за да не види убиването на верните си приятели.
Бледен и треперещ от ярост, Мордаунт изскочи от залата с гола шпага в ръката и с десет алебардисти. Той претърсваше тълпата, разпитваше, задъхваше се — и се върна, без да намери нищо.
Безредието беше неописуемо. Повече от половин час никой не можеше да чуе собствения си глас. Съдиите мислеХа. че всяка трибуна е готова да избухне. Седналите по
трибуните виждаха насочените към тях мускети, шумяха
и се вълнуваха, обзети едновременно от страх и любопитство.
Най-после тишината Се възстанови.
— Какво ще кажете за своя защита? — се обърна Бришо към краля.
Тогава Чарлз стана не с покорен, а с повелителен вид и без да сваля шапката си, каза с тон на съдия, а не обвиняем:
— Преди да ме разпитвате, отговорете ми вие сами. д3 бях свободен в Нюкясл, там сключих договор с двете камари. Вместо да изпълните тоя договор така, както аз го изпълнявах от своя страна, вие ме купихте от шотландците, купихте ме евтино, известно ми е това, и то прави чест на пестеливостта на вашето правителство. Но купили ме като роб, нима мислите, че съм престанал да бъда ваш крал? Съвсем не. Да ви отговарям, значи да забравя това. Аз няма да ви отговоря, докато не ми докажете правото си да ме разпитвате. Да ви отговарям, би значило да ви призная за мои съдии, а аз ви признавам само за мои
палачи.
И сред гробна тишина Чарлз спокойно, надменно и все още с шапка на глава седна отново в креслото.
— Защо не са тук, моите французи! — прошепна той с гордост като обърна очи към трибуната, където, те се бяха появили за минута. — Те щяха да видят, че приятелят им приживе е достоен да бъде защищаван, а след смъртта си — да бъде оплакван.
Но напразно шареше с очи в тълпата и молеше, тъй да се каже, бога да срещне съчувствени погледи: видя само тъпи и страхливи лица и почувствува, че трябва да се бори с омразата и жестокостта.
— Добре — каза председателят, като видя, че Чарлз е решил твърдо да мълчи. — Добре, ние ще ви съдим въпреки мълчанието ви. Вие сте обвинен в предателство, в злоупотреба с властта и в убийство Свидетелите ще се закълнат. Вървете, следното заседание ще довърши това, което вие отказвате да направите днес.
Чарлз стана, обърна се към Пари, който стоеше бледен и с капки пот по слепите очи, и каза:
— Какво ти е, мили Пари? Какво те толкова развълнува?
— О, всемилостиви господарю — отговори Пари със сълзи на очите И с умолителен глас, — всемилостиви господарю когато излизате от залата, не гледайте вляво.
— Защо, Пари?
— Не гледайте, моля ви се, всемилостиви господарю!
— Но какво има там? Говори де — настоя Чарлз, като
се опитваше да погледне през редицата войници, които стояха зад него.
— Там … но вие няма да гледате, всемилостиви господарю, нали? там те са сложили на маса брадвата, с която наказват престъпниците. Тая гледка е отвратителна; не гледайте, всемилостиви господарю, много ви се моля.
— Глупаци! — каза Чарлз. — Нима ме смятат за страхливец като тях? Добре направи, че ме предупреди; благодаря ти, Пари.
И тъй като дойде време да се оттеглят, кралят излезе, следвайки стражата.
Наистина вляво от вратата лежеше, като отразяваше зловещо червения цвят на покривката, върху която бе поставена, лъскава брадва с дълга дръжка, полирана от ръката на палача.
Когато се приближи до нея, Чарлз се опря и каза със смях:
— Аха, брадва! Остроумно плашило, достойно за тия, които не знаят какво е благородник. Ти не ме плашиш, секиро на палача — прибави той и я шибна с тънкото и жилаво бастунче, което държеше в ръка, — удрям те, като чакам търпеливо и по християнски да ми върнеш удара.
Той сви рамене с кралско пренебрежение и продължи пътя си, като остави смаяни всички трупащи се около масата, за да видят какво лице ще направи кралят при вида на брадвата, която трябваше да отдели главата от тялото му.