Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Не разбирам — въздъхна Балоун, — изобщо на мене не ми работи куфалницата. На мене всичко трябва да ми се повтаря по десет пъти.

— Хайде да не е десет пъти — обърна се Швейк към него. — Виж, аз ще ти го обясня още веднъж. Тук ти се казва, че трябва да се държиш така, както повелява духът на армията, трябва да вярват в свети Йосиф и когато те обкръжи противникът, да потърсиш къде дюлгеринът е оставил вратичка, за да се спасиш за своя император и за новите войни. Вярвам, че сега вече си разбрал и че ще ни се изповядаш малко по-подробно, та да научим като какви именно безпътни неща си вършил в мелницата. Ама да не вземеш да ни разкажеш нещо като смешката за оная слугиня, дето отишла да се изповяда на дядо поп и като изброила греховете си, по едно време се засрамила много и казала, че всяка нощ вършила безпътни неща. То се знае, щом попът чул това, веднага му потекли лигите и казал: „Е, хайде, не свенувай се, чедо мое, та аз съм тук наместник на бога, разкажи ми подробно за безпътните си деяния.“ Тя пък се разревала и казала, че това е един много страшен порок, а пък дядо поп продължил да ѝ обръща внимание, че той ѝ е духовен баща и че пред него всичко трябва да се открие. Най-сетне след дълго усукване тя казала, че всяка вечер се събличала и си лягала в леглото. И той пак не можел да изчопли нито дума от нея. Тя само още повече се разревала. Тогава попът взел да я убеждава, че човекът си е грешен по рождение, но че милостта божия е безкрайна. И тя накрая се престрашила и разплакана му разказала: „Като се съблека, значи, вечерно време и си легна, аз започвам да вадя мръсотия измежду пръстите на краката си и да я мириша.“ Та това ѝ бил целият порок. Но аз смятам, Балоун, че ти не си вършил такива работи в мелницата и че ще ни разкажеш нещо по-истинско, за някой истински порок.

Оказа се, че Балоун, както се изрази, е вършил безпътни деяния в мелницата със селянките и порокът му се състоял в това, че слагал в брашното им трици, което с всичкото си простодушие той наричаше порок и безпътица. Най-разочарован остана телеграфистът Ходоунски и затова още веднъж попита Балоун дали наистина не е вършил и нещо друго със селянките върху чувалите с брашно. Балоун размаха ръце и отговори:

— Не ме биваше мене за тия работи.

На войниците бе съобщено, че обедът ще бъде зад Палота в Лупковската клисура632. И наистина батальонният фелдфебел заедно с ротните готвачи и подпоручик Цайтхамъл, който имаше грижата за стопанската част на батальона, бяха изпратени в селото. Към тях придадоха патрул от четирима души.

След по-малко от половин час те се върнаха и донесоха три прасета, вързани за задните крака. С тях дойде и ревящото семейство на един унгарски русин, на когото бяха реквизирали свинете, и един дебел военен лекар от бараката на Червен кръст. Лекарят разгорещено обясняваше нещо на подпоручик Цайтхамъл, който свиваше рамене.