Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Ру вдигна сандъчето и едва успя да отскочи, когато каретата тръгна. Стигна до входната врата навреме, за да чуе Маккелър да казва:
— Добро утро, господин Истърбрук.
Язон се зае да изчисти ботушите на госта, а Ру върна сандъчето на мястото му. Клиентът вече се бе насочил към вътрешната част — светилището на „Барет“.
— Това Джейкъб Истърбрук ли беше? — попита Ру.
— Познаваш ли го?
— Знам фургоните му. Пристигат редовно в Рейвънсбърг.
— Един от най-богатите хора в Крондор — довери му Язон, докато продължаваха да чистят пода. — Има и страшна дъщеря.
— В какъв смисъл страшна? — попита Ру.
Язон беше средно висок, с луничава светла кожа и кестенява коса — обикновено не правеше впечатление с външния си вид, но изражението му се преобрази, когато заговори:
— Какво да ти кажа? Тя е най-хубавото момиче, което съм виждал.
— Влюбен ли си? — ухили се Ру.
Язон почервеня, което развесели Ру още повече.
— Не. Искам да кажа, че ако открия жена, приличаща на нея, която да се загледа малко по-дълго в мен, ще благодаря на Рутия цял живот. Тя ще се ожени за някой много богат мъж или благородник, сигурен съм в това. Само че…
— Може да накара човек да си помечтае, така ли? — подхвърли Ру.
Язон повдигна рамене, остави парцала, погледна Ру и каза:
— Ботушите.
Младежът погледна към краката си и видя, че внася кал там, където вече бяха почиствали. Намръщи се, взе нов парцал от металния съд и почисти добре ботушите си и следите, които бе оставил.
— Не се замисляш много за това, когато си прекарал живота си без обувки.
— Сигурно — кимна Язон.
— Сега кажи нещо за това чудо…
— Силвия. Силвия Истърбрук.
— Къде си я виждал?
— Понякога идва тук с баща си, когато обикаля града за покупки. Те живеят в края на града, в голямо имение край Пътя на принца.
Ру повдигна рамене. Познаваше Крондор още от времето, когато за пръв път бе пристигнал с Ерик, и знаеше, че част от Кралското шосе се нарича „Пътя на принца“. Но тогава бяха изоставили този път и през една горичка се бяха укрили в непозната ферма. По-късно, по южния път, ги отведоха към тайния учебен лагер, където учиха войнишкия занаят, така че никога не бе виждал имението, за което говореше Язон.
— Как изглежда?
— Има най-поразителните сини очи и руса коса, която прилича на бяло злато.
— Сини, а не зелени, така ли? — уточни Ру. — И руса коса?
— Сини очи и русокоса — отвърна Язон. — Защо?
— Само питам. Срещнах една красива жена, която едва не ме уби. Но беше със зелени очи и черна коса. Както и да е, продължавай.
— Няма какво повече да се каже. Пристига тук с баща си, прекарва известно време и си тръгва. Но ми се усмихва и дори веднъж отдели минута, за да говори с мен.
— Е, това вече е нещо — разсмя се Ру.
Крясък и шум от голяма приближаваща се каруца накараха Ру да се обърне. Иззад ъгъла се показа кон, който се насочваше право към входа на кафенето. Животното бе старо, уморено и съвсем изпосталяло. Чуваше се силно скърцане от търкане на дърво в дърво, придружено от люти ругатни и трополене на колела. След малко видяха и човек на капрата.
Само един поглед бе достатъчен на Ру, за да разбере, че човекът няма и елементарна представа за управление на каруца — удари колата в ъгъла на сградата.
Ру се стрелна навън, излезе пред коня, грабна юздите и извика:
— Тпруу!
Конят се подчини, защото и без това му бе трудно да влачи каруцата покрай стената, през дълбоката кал, а и бе напълно изтощен.
— Какво става? — попита мъжът на капрата.
Ру вдигна очи и видя млад човек, само няколко години по-голям от него, слаб и измокрен до кости. Очевидно беше моряк, защото беше загорял от слънцето, пиян и не носеше нито ботуши, нито обуща.
— Легни на дрейф, моряче — викна Ру, — докато стигнеш брега.
Като се опитваше да изглежда страшен, младият моряк кресна:
— Махни се от пътя ми! Подплаши ми коня!
Ру мина отстрани на изнемогващия от умора кон и каза:
— Карал си много бързо, приятел, и сега има опасност да не стигнеш доникъде. Знаеш ли как да се справиш с това животно?
Очевидно бе, че не знаеше. Морякът изруга и скочи долу, загуби равновесие и падна по лице в калта. Като проклинаше и се хлъзгаше, той се опитваше да се надигне; накрая все пак успя да се изправи.