Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Великият адвокат пишеше, когато клиентите му влязоха; той се поклони разсеяно, когато мистър Пикуик му бе представен от своя юридически съветник; след това им направи знак да седнат, сложи внимателно перото върху мастилницата, прихвана лявото си коляно и се приготви да слуша.
— Мистър Пикуик е ответник по делото Бардел и Пикуик, мистър Снъбин — захвана Пъркър.
— Аз съм ангажиран по това дело, нали? — осведоми се адвокатът Снъбин.
— Да, сър — отговори Пъркър.
Великият адвокат кимна и зачака да му се каже още нещо.
— Мистър Пикуик много държеше да ви види, мистър Снъбин — продължи Пъркър, — и да ви заяви, преди да се занимаете с този казус, че той отрича наличието на каквито и да било основания и данни, за да се възбуди съдебно дирене против него; и ако той не се явяваше пред съда с чиста съвест и най-искрено убеждение, че е в правото си да отхвърли иска на тъжителката, не би се явил въобще. Струва ми се, че правилно излагам вашето отношение, нали, драги мой сър? — обърна се дребният човек към мистър Пикуик.
— Напълно — отвърна този джентълмен.
Адвокатът Снъбин разтвори лорнета, вдигна го към очите си и след като разгледа за няколко секунди мистър Пикуик с голямо любопитство, се обърна към мистър Пъркър и рече с лека усмивка:
— Има ли мистър Пикуик здрава позиция?
Мистър Пъркър сви рамене.
— Предлагате ли да се призоват свидетели?
— Не.
Усмивката върху устните на Снъбин се очерта по-ясно; той заклати крака си с удвоена сила и намествайки се по-дълбоко в креслото, се покашля подозрително.
Тези указания за догадките на адвоката по въпроса не убягнаха от погледа на мистър Пикуик. Той притисна по-здраво към носа си очилата, през които бе наблюдавал внимателно тези изяви на чувствата, що прочутият адвокат си бе позволил да изрази; и каза много енергично, решително не зачитайки множеството предупредителни подмигвания и неодобрителни погледи на мистър Пъркър:
— Желанието ми да ви посетя по въпрос като моя, сър, несъмнено изглежда доста необичайно за джентълмен, пред чиито очи минават естествено толкова много дела от този род.
Адвокатът Снъбин направи усилие да изглежда сериозен, но усмивката му отново се появи.
— Господата от вашата професия, сър — продължи мистър Пикуик, — виждат най-лошата страна на човешката природа: всичките й пререкания, цялото й недоброжелателство и злоба се стелят пред вашите очи. Вие знаете от опита си със съдиите (не искам да подценявам нито вас, нито тях) колко много зависи от външната форма, от впечатлението, което се прави; и вие сте склонни да припишете на другите желанието да използуват с користна, себична цел точно тези средства, чиито особености и целесъобразност ви са тъй добре известни, защото вие самите постоянно ги използувате със съвършено честни и почтени намерения, с похвално желание да направите всичко възможно за вашите доверители. Аз действително мисля, че на това обстоятелство се дължи грубото, но широко разпространено мнение, че хората от вашата професия са подозрителни, недоверчиви и крайно предпазливи. Макар и да съзнавам, сър, неизгодното положение, в което се поставям, правейки това изказване пред вас при дадените обстоятелства, аз съм дошъл тук, защото желая ясно да разберете, както моят приятел мистър Пъркър вече каза, че съм невинен и обвиненията срещу мен са лъжливи. Въпреки че прекрасно виждам неоценимото значение на вашата помощ, сър, длъжен съм да добавя, че ако вие не вярвате искрено в моите думи, аз по-скоро бих се лишил от вашата талантлива поддръжка, отколкото да се възползувам от нея.
Дълго преди края на това обръщение, което — длъжни сме да отбележим — беше от много прозаично естество за мистър Пикуик, адвокатът Снъбин изпадна в състояние на разсеяност. Но след няколко минути, през които бе взел отново перото, той сякаш си спомни за присъствието на своите клиенти, вдигна глава от хартията и каза доста раздразнено:
— Кой ми е помощник в това дело?
— Мистър Фънки, мистър Снъбин — отвърна Пъркър.
— Фънки… Фънки — рече Снъбин. — Не съм чувал това име досега. Трябва да е много млад.