Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Великият Мърдл ли? — възкликна мисис Дженеръл.
— Известният Мърдл — каза Едуърд Дорит, ескуайър. — Те се познават с него. Мисис Гауън, имам пред вид старата, майката на учтивия ми приятел, е интимна приятелка с мисис Мърдл и си ходят на гости.
— Ако това е така, по-безспорна гаранция не може да има — каза мисис Дженеръл на мистър Дорит, повдигна нагоре ръкавиците и сведе глава, като че ли се покланяше пред невидима икона.
— Бих желал да попитам моя син от чисто… хм… любопитство — каза мистър Дорит с решително променен тон — как се е добрал до това… хм… навременно сведение?
— Историята не е дълга, сър — отвърна Едуърд Дорит, ескуайър, — и ще я чуете веднага. Преди всичко мисис Мърдл е дамата, с която вие имахте разговор на онова място, как му беше името?
— Мартини — допълни мис Фани крайно апатично.
— Мартини — съгласи се брат й, като кимна леко с глава, и бегло й намигна, в отговор на което мис Фани показа изненада, изсмя се и се изчерви.
— Как е възможно това, Едуърд? — каза мистър Дорит. — Ти ми съобщи, че името на господина, с когото разговаряше, е… хм… Спарклър. Всъщност ти ми показа картичката му. Хм… Спарклър.
— Точно така, татко, но от това не следва, че майка му носи същото име. Мисис Мърдл е била омъжена преди и той е неин син. Сега тя е в Рим, където вероятно ще я срещаме по-често, тъй като ти решаваш да зимуваме там. Спарклър току-що е пристигнал тук. Снощи прекарах вечерта с него. Спарклър е добро момче, общо взето, макар че е доста отегчителен на една тема, тъй като е страшно лапнал по едно момиче.
Тук Едуърд Дорит, ескуайър, отправи монокъла си към мис Фани, която седеше срещу него на масата.
— От дума на дума заговорихме за впечатленията си от пътуването и така чух от самия Спарклър сведението, което ви дадох.
Тук той спря и продължи да гледа мис Фани с неприятно разкривено лице отчасти поради усилието да крепи монокъла и отчасти поради много тънката си усмивка.
— При тези обстоятелства — каза мистър Дорит — мисля, че ще бъда изразител на чувствата на… хм… мисис Дженеръл не по-малко, отколкото на моите собствени, като кажа, че няма никакви възражения против желанието ти, Еми, а… хм… точно обратното. Мисля, че мога… хм… да поздравя това желание като благоприятен признак — каза мистър Дорит с насърчителен и опрощаващ тон. — Правилно е да се запознаем с тези хора. Много е редно. Името на мистър Мърдл се ползува… хм… със световна известност. Предприятията на мистър Мърдл са огромни. Те му носят такива грамадни доходи, че се считат… хм… за национални блага. Мистър Мърдл е човекът на днешното време. Името Мърдл е име на века. Моля ти се, предай почитанията ми на мистър и мисис Гауън и бъди любезна с тях, защото… хм… защото ние непременно ще им обърнем внимание.
Така величествено изразеното благоволение на мистър Дорит уреди въпроса. Никой не забеляза, че чичото си бе бутнал чинията и бе забравил да закуси, но него никой никога не поглеждаше освен малката Дорит. Слугите бяха повикани отново и закуската бе привършена както обикновено. Мисис Дженеръл стана и напусна масата. Малката Дорит стана и напусна масата. Едуърд и Фани останаха да си шепнат през масата, а мистър Дорит остана да си дояжда смокини и да чете някакъв френски вестник, когато чичото изведнаж прикова вниманието им, като стана от стола си, удари с юмрук по масата и рече:
— Братко! Протестирам против това!
Ако беше направил декларацията си на непознат език и издъхнал веднага, почудата на слушателите му едва ли щеше да е по-голяма. Вестникът падна от ръката на мистър Дорит, който се втрещи с поднесената към устата си смокиня.
— Братко! — продължи старецът с изненадваща сила в разтреперания си глас. — Протестирам против това! Аз те обичам. Ти знаеш колко много те обичам. През всичките тези години не съм ти изневерил нито с една мисъл. Колкото и да съм слаб, бих ударил всеки, който каже лоша дума за тебе. Но, братко, братко, братко, против това протестирам!
Удивително беше как този грохнал старик се оказа способен на такъв изблик на чувства… Очите му изпущаха искри, косата му настръхна, жилите и мускулите по челото и лицето му, отпуснати цели двадесет и пет години, се напрегнаха отново и в ръката му се появи енергия, която й възвърна нервността.
— Мили Фредрик! — извика премалелият мистър Дорит. — Какво има? Какво не е в ред?