Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
— Значи това е остров Уенсел — каза Харвин, загледан в малката скалиста твърд, която се издигаше от вълните на половин миля от тях. — Не изглежда много внушителен.
— Покажи малко уважение — сопна му се Илтис. — Имаш рядката привилегия да видиш мястото, където се е родила Вярата.
— Не е точно така, брат Илтис — каза Лирна. — Тук е бил написан първият катехизис, и толкова.
Илтис се поклони с разкаяние.
— Точно така. Простете ми, кралице.
„Престани вече“ — идеше ѝ да го сгълчи. Новото му, изпълнено със страхопочитание поведение, изобщо не ѝ беше по сърце. И не беше само той — всички бяха започнали да се държат така, откакто разбраха коя е всъщност. Мурел беше най-ужасна, заекваше и се пулеше толкова комично, че не Лирна ѝ идеше да я шамароса.
— Аз пък нищо не виждам — каза момичето, наведе се още през парапета и присви очи в опит да различи някакви подробности.
— Домът на ордена е вкопан в скалата — обясни Илтис. — Най-старият Дом в историята на Вярата. В подземията му се съхраняват оригиналните катехизиси. Дори мелденейците уважават светостта на това място и не закачат братята.
„Морска сабя“ бе хвърлил котва след двудневно плаване от Островите, а морето бе спокойно до тази сутрин, когато вълните се надигнаха сякаш да приветстват остров Уенсел. Капитан Белорат ги бе предупредил, че водите около острова винаги са неспокойни, имало много подводни рифове и пресичащи се течения, което правело плаването тук опасно. „Затова ли го е избрал? — чудеше се Лирна, загледана във вълните, които се разбиваха в скалистия остров. — За да не идват посетители?“
Белорат се приближи с поклон.
— Лодката е готова, ваше величество.
— Благодаря, капитане. А другият въпрос, който обсъдихме?
Той кимна и махна на един от моряците, който донесе платнен вързоп и малка дървена кутия. Остави ги в краката на Лирна и се поклони неумело. Лирна вдигна поглед към петимата, с които бе преживяла толкова много, и си даде сметка, че вече няма шанс да станат приятели. Открай време беше така. „Приятелството не е за хора като нас, Лирна — беше казал баща ѝ, когато я завари да гледа с копнеж децата на придворните, които тичаха, играеха и се смееха. — Ние не сме като тях и те не са като нас. Те служат, ние ръководим, и ръководейки ги, им служим на свой ред.“
Лирна клекна и развърза вързопа. Вътре имаше три меча азраелска направа. Изправи се и даде знак на мъжете да ги вземат.
— Обикновено тази церемония е по-тържествена и на някакъв по-късен етап може да я повторим подобаващо. Но засега, добри ми господа, нека просто ви задам един въпрос. Ще отговорите по своя воля и отговорът ви трябва да бъде свободен от предишни задължения и страх от наказание. Ще закълнете ли себе си и тези мечове в служба на Обединеното кралство?
Още преди да е довършила речта си, те се отпуснаха на едно коляно. Лирна с изненада забеляза, че мечът, който Илтис държеше изправен пред сведената си глава, потрепва в ръката му.
— Заклевам се, ваше величество — каза той, а Бентен и Харвин побързаха да повторят клетвата му.
— За мен е чест — каза им Лирна. — С настоящето ви обявявам за Мечове на кралството. Всички предишни престъпления и грешки се опрощават със Словото на кралицата. — Застана пред Илтис. — Стани, братко.
Той се изправи, застана мирно и преглътна с мъка.
— Лорд Илтис — започна тя, но спря, осъзнала, че не знае фамилията му.
— Адрал, ваше величество — каза едрият мъж.
— Благодаря. Лорд Илтис Адрал, назовавам ви Пазител на кралската персона, да бъдете такъв, докато не дойде време да се върнете в ордена си, разбира се.
— Това време никога няма да дойде, ваше величество.
Лирна се усмихна и застана пред Харвин.
— Нямам фамилно име, ваше величество — каза той. — Тоест, сигурно имам, ама не го знам.
— Ясно. В такъв случай нека бъде лорд Харвин Строшената верига, докато не си намериш име, което да ти харесва повече.
— Това си ми харесва, ваше величество.
— Сива чайка, ваше величество — каза Бентен, когато Лирна застана пред него. — Ние, рибарите, приемаме името на семейната лодка. Лодката може да потъне или да заседне в плитчините, но името ѝ никога не се променя.
— Добре, значи лорд Бентен Ал Сива чайка. Отсега нататък двамата с лорд Харвин ще бъдете на пряко подчинение на лорд Илтис. Единствената ви задача е да ме защитавате. Кралството има нужда от глава, която да носи короната, вашата задача е аз да запазя своята.