Приключенията на Казанова

Когато се събудих след осемчасов сън с успокоена вече глава, бях толкова отвратен от фарса, че дори не се учудих, че при вида на Дженовефа не чувствувам вече нищо. Не че услужливата Дженовефа се бе променила с нещо, не, просто аз самият не бях вече същият. Намирах се в едно страшно състояние на равнодушие, което не познавах дотогава. Суеверните мисли, които предишната нощ ужасът ми бе внушил, още действуваха върху мен и аз бях убеден, че невинността на това младо момиче се покровителствува от небето и че не ще избегна най-ужасната моментална смърт, ако само посмея да похитя тази невинност. И все пак тогава разсъждавах с неразумността на моите двадесет и три години.

И тъй като Дженовефа вече бе в очите ми само обект на набожен страх, аз реших да си замина веднага. Това решение стана непоколебимо и поради опасението, че някой набожен селянин може би ме е видял, докато правех в тъй наречения омагьосан кръг моя фокус-мокус и е уведомил пресветата или препъклената инквизиция за моето набожно усърдие, така че тя да се впусне по петите ми, за да ме постави като главно действуващо лице в някое красиво аутодафе. Нямах никакво желание да участвувам в подобна роля и уплашен от такава възможност, накарах да повикат бащата и Капитани. Казах им, че съм получил от седемте земни духа, които пазят съкровището, всички възможни сведения, но съм бил принуден да сключа с тях споразумение да отложа изравянето на повереното им съкровище. Казах на Франци, че ще му оставя написаното споразумение и обещанието, което съм принудил духовете да ми дадат, и му предадох наистина един ръкопис, подобен на този, който бях вече изфабрикувал в градската библиотека на Мантуа. Добавих още, че съкровището се състои от диаманти, рубини, смарагди и сто хиляди фунта златен прах. Накарах го да се закълне върху портфейла ми, че ще ме чака и преди всичко, че няма да се доверява на никакъв друг магьосник, ако той не му направи изложение, което да схожда по всички точки с това в оставения му от мен ръкопис. След това накарах да изгорят короната и кръга и му предадох всичко останало с изричната заповед да го пази грижливо до завръщането ми. На Капитани казах да се завърне веднага в странноприемницата в Чезена, където първоначално бяхме отседнали, и там да чака човека, когото Франци ще изпрати да ни закара вещите.