Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Ереко взе ръката на Кайл в огромното си ръчище, а очите му затърсиха.

— Съжалявам, Кайл. Не очаквах толкова силна реакция от страна на всички замесени. Но това я застави да действа и сега всичко е наред. Пътника е буден и пита за теб.

Ереко му подаде мех с вода. Кайл го изгълта, а после изпълзя настрани до носа. Пътника седеше до Изгубените братя, облегнат на носа, с одеяло на раменете. Дългата му тъмна коса бе прилепнала по челото и висеше сплъстена по одеялото. Изглеждаше изтощен, но очите му бяха проницателни и ясни. Кайл приклекна пред него.

— Как си? — попита го мъжът.

— Как съм аз ли? Отлично. Ами ти?

Пътника погледна покрай него към кърмата, където Ереко наблюдаваше.

— Сега и аз съм добре — произнесе той с очи, задържани върху гиганта. — Това бяха просто сънища. Лоши сънища. Сега го разбирам.

Той протегна ръка към Кайл. Кайл я пое и я стисна.

— Благодаря ти.

— Благодариш? За какво?

— За търпението ти. За вярата ти.

Кайл объркано сви рамене. Понечи да си тръгне, но Пътника задържа ръката му.

— Вече сме близки. Много близки. Каквото и да стане, не се намесвай. Това е между Ереко и мен. Дадено?

Кайл отново сви рамене.

— Дадено.

— Благодаря ти — и той пусна ръката на Кайл.

Все още объркан, Кайл се насочи обратно към одеялото си. Преследвача се беше преместил и бе легнал там с ръка върху лицето си.

— Май сега всички можем да се върнем към съня — промърмори той. Кайл погледна Ереко, който намигна.