Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Не те обичам така, както обичам Кристина. Обичам те така, както обичам теб. — Марк наклони глава. — Ще ми се да можеше да надзърнеш в сърцето ми. Тогава би разбрал.
Разнесе се шумолене. Кийрън също се беше отпуснал на колене.
— Щеше ли да ми кажеш? След като свидетелствам?
— Да. Иначе нямаше да го понеса.
Кийрън притвори очи. Марк виждаше полумесеците от черно и сребристо изпод клепачите му, обрамчени от черни ресници. Косата му бе изсветляла, придобивайки почти калаен цвят.
— Вярвам ти. — Той отвори очи и погледна право в очите на Марк. — Знаеш ли защо ти вярвам?
Марк поклати глава. Чуваше ромона на водата в шадравана зад тях и той му напомняше за хилядите реки, над които бяха яздили заедно, хилядите потоци, край които бяха спали.
— Заради Кристина. Тя не би приела един безчестен план. Разбирам, че си се опитвал да помогнеш на семейството си, на сестра си. Разбирам защо си бил отчаян. И вярвам, че не би ме лъгал по-дълго, отколкото би било необходимо. — Очите му изведнъж изглеждаха толкова стари. — Ще говоря пред Съвета.
Марк понечи да се изправи.
— Кийрън, не…
Ръцете на Кийрън се вдигнаха и уловиха лицето на Марк в шепи. Докосването му беше нежно.
— Не го правя заради теб. Това е нещо, което ще направя за Ема и останалите. Така дългът ми ще бъде изплатен. Ти и аз — дългът между нас вече е изтрит. — Той се приведе напред и докосна устните на Марк със своите. Марк искаше да задържи по-дълго целувката, топлината й, познатостта й. Почувства как Кийрън сложи длан върху гърдите му с разперени пръсти, там, където висеше елфическата стрела, под ключицата му. — И тогава ще сме приключили един с друг.
— Не— прошепна Марк.
Ала Кийрън вече се беше изправил и топлината на ръцете му се отдръпна от кожата на Марк. Очите му бяха потъмнели, цялото му тяло бе напрегнато. Марк скочи на крака след него с намерението да поиска обяснение на думата приключили… когато въздухът бе раздран от ужасяващ звук.
Беше звук, дошъл отвън. Съвсем не далеч. През ума на Марк пробяга спомен, в който той гледаше от гърба на коня си как мълнии унищожават една гора. Огън проблясваше под него, клони и дънери се трошаха с пращене като писъци в главата му.
Кийрън си пое рязко дъх. Погледът му беше далечен, блуждаещ.
— Дойдоха — каза той. — Близо са.
Силен трясък изтръгна Ема от съня и от прегръдките на Джулиън. Трясък, който не беше съвсем трясък; в началото й се бе сторило, че прозвуча като две коли, сблъскали се на магистралата, сред скърцане на спирачки и взрив от натрошено стъкло. Като че ли идваше отнякъде съвсем наблизо. Тя скочи на крака и се хвърли към прозореца.
Бяха петима, застанали в двора, искрящи в бронзово на утринната светлина, както коне, така и ездачи. Жребците изглеждаха металически, очите им бяха украсени с бронзова коприна, копитата им лъщяха. Възседналите ги елфи бяха също толкова бляскави и красиви, доспехите им сякаш нямаха спойки, така че приличаха на течен бронз. Лицата им бяха скрити зад маски, косите им бяха дълги и металически. Незнайно как, в сърцето на Лондон, те й се сториха безкрайно по-ужасяващи от първия път, когато ги беше видяла.
Джулиън беше буден, седнал на ръба на леглото, и посягаше към колана с оръжията си, който висеше на стената над нощното шкафче.
— Дойдоха — каза Ема. — Ездачите са тук.
Втурнаха се в библиотеката, всички, освен Кит и Бриджет, както Магнус ги беше инструктирал. Магнус, Кристина, Тай и Ливи вече бяха там, когато Ема влетя с Кортана в ръка.
Джулиън се появи след малко — бяха се съгласили, че е по-добре да не изглежда така, сякаш са били заедно.
Всички стояха до прозорците, чиито завеси бяха дръпнати, откривайки гледка към предния двор на Института. Магнус се беше подпрял на един от тях, протегнал ръка и долепил длан до стъклото с мрачно изражение. Имаше черни кръгове под очите и изглеждаше плашещо изпит и изтощен.
Марк и Кийрън се появиха, докато Ема премяташе меча си през рамо и се отправяше забързано към прозорците. Джулиън застана до нея и погледна навън.
Петимата Ездачи не бяха помръднали. Просто си стояха в двора, неподвижни като статуи. Конете им нямаха нито юзди, нито поводи, нищо, което да ги задържи. Ездачите седяха с голи мечове в ръце, вдигнати пред тях като редица блестящи зъби.
Кийрън пристъпи напред, прекосявайки стаята, за да отиде до един от прозорците и след миг Марк го последва. Стояха рамо до рамо: ловците на сенки, магьосникът и елфическият принц, вперили мрачни погледи в двора навън. Кийрън беше мълчалив и изглеждаше така, сякаш му е лошо, косата му беше бяла, с цвят на кост.