Повелител на сенките [bg]

— Значи, вече не смяташ, че любовта ви с момчето Росалес е била лъжа? — попита той.

— Не беше лъжа. Диего си има причини за онова, което прави сега. И когато поглеждам назад, го правя с удоволствие заради щастието, което споделихме. Лошото не може да има по-голямо значение от доброто, Кийрън.

— Марк ми каза, че когато сте влезли в царството на феите, до един сте получили обещание от елфа пука, който пази входа, че ще откриете нещо, което искате, там вътре. Какво искаше ти?

— Той ми обеща, че ще получа шанс да допринеса за края на Студения мир — отвърна Кристина. — Ето защо се съгласих, когато бе решено да се съюзим с кралицата.

Кийрън я изгледа, поклащайки глава. За миг Кристина си помисли, че я смята за глупава, и сърцето й се сви. Той се пресегна и докосна лицето й. Допирът на пръстите му бе лек като перце, сякаш бе помилвана от чашката на цвете.

— Когато ти се врекох във вярност в Двора на кралицата, то бе, за да подразня и ядосам Марк. Но сега мисля, че съм взел по-мъдро решение, отколкото бих могъл да предположа.

— Знаеш, че никога няма да те принудя да изпълниш тази клетва, Кийрън.

— Да. И именно затова казвам, че изобщо не си такава, каквато си мислех, че ще бъдеш. Живях в малкия свят на Дивия лов и Елфическите дворове, ала ти ме караш да чувствам, че светът е по-голям и пълен с възможности. — Той отпусна ръка. — Никога не съм срещал някой с толкова щедро сърце.

Кристина имаше чувството, че лицето й гори.

— Марк също е такъв. Когато Гуин дойде, за да ни каже, че си в опасност, Марк незабавно отиде да ти помогне, въпреки опасността.

— Мило бе да го кажеш — рече той. — Винаги си била мила.

— Защо го казваш?

— Защото би могла да ми отнемеш Марк, но ти не го направи.

— Не — рече Кристина. — Както ти каза на Адаон — не би искал любовта на Марк, ако не те обича по своя воля. Аз също. Няма да го притискам или да се опитвам да му повлияя. Ако мислиш, че бих го направила и че то би подействало, значи, изобщо не ме познаваш. Нито пък Марк. Не и такъв, какъвто е наистина.

Устните на Кийрън се разтвориха. Не можа да каже нищо обаче, защото вратата се отвори и Марк пристъпи в светилището.

Беше облечен изцяло в черно и изглеждаше изтощен. Червеният кръг около китката му привлече погледа на Кристина и тя неволно докосна заздравяващата рана върху своята ръка.

— Проследих те дотук — каза й той. — Все още е останало достатъчно от обвързващата магия, за да го направя. Помислих си, че може би си с Кийрън.

Кийрън не каза нищо. Изглеждаше като елфически принц в някоя картина — далечен, непристъпен, дистанциран.

— Принц Кийрън — обърна се Марк към него тържествено. — Може ли да поговорим.