Повелител на сенките [bg]

Тя го погледна за миг и излезе, и ето че той остана сам с Кийрън.

— Защо си тук? — попита Кийрън. — Защо се принизяваш да потърсиш някого, когато мразиш?

— Не те мразя. Нищо от това не бе, защото те мразя или искам да те нараня. Бях ти ядосан… естествено, че бях. Нима не разбираш защо?

— Ето защо Ема не ме харесва — каза той, без да среща очите на Марк. — И Джулиън.

— Ярлат бичува и двамата. Побоят, който нанесе на Ема, би убил един мундан.

— Спомням си — отвърна Кийрън нещастно, — и все пак ми се струва толкова далечно. — Той преглътна. — Знаех, че те губя. Боях се. И не беше само това. Ярлат бе намекнал, че в света на нефилимите няма да бъдеш в безопасност. Че те възнамеряват да те примамят обратно, само за да те екзекутират заради някакво измислено обвинение. Глупак бях да го повярвам.

— О. — Тази нова информация се разля в Марк, осъзнаване на истината, примесено с облекчение. — Мислел си, че ми спасяваш живота.

Кийрън кимна.

— Но то не променя нищо. Онова, което сторих, не беше правилно.

— Ще трябва сам да се извиниш на Ема и Джулиън — каза Марк. — Ала аз, аз вече ти простих, Кийрън. Ти се върна, когато не беше длъжен да го правиш… помогна ни да спасим Тави…

— Когато потърсих убежище тук, бяха заслепен от ярост — рече Кийрън. — Единственото, за което бях в състояние да мисля, бе, че ти ме беше излъгал. Мислех, че дойде да ме спасиш, понеже… — Гласът му се прекърши. — Понеже ме обичаш. Не мога да понеса мисълта за това, какъв глупак бях.

— Аз наистина те обичам — отвърна Марк. — Ала това не е лесна или спокойна любов, Кийр.

— За разлика от онова, което изпитваш към Кристина.

— Да, за разлика от онова, което изпитвам към Кристина.

Раменете на Кийрън увиснаха лекичко.

— Радвам се, че го призна. Мисля, че сега не съм в състояние да понеса никаква лъжа. Когато те обикнах, знаех, че обиквам някого, който е в състояние да лъже. Казвах си, че то няма значение. Ала ето че има по-голямо значение, отколкото съм си представял някога.

Марк прекоси разстоянието, което ги делеше. Почти очакваше Кийрън да се отдръпне, но той не го направи. Марк спря едва когато между тях останаха само няколко сантиметра, а очите на Кийрън се разшириха, и коленичи върху студения мрамор.

Беше жест, който бе виждал преди, в Лова и на елфическите веселия. Един елф, коленичещ пред друг. Не в израз на подчинение, а за да се извини. Прости ми. Очите на Кийрън бяха кръгли като чинийки.

— Наистина има значение — заяви Марк. — Ще ми се да не бях в състояние да лъжа, така че да ми повярваш: през всички тези дни сдържах нежността си, не защото бях ядосан или отвратен от теб. Желаех те толкова силно, колкото и в Лова. Ала не можех да бъда с теб, да те докосвам, в сянката на лъжите. Не би било истинско, нито пък честно. Не бих чувствал, че ме избираш, защото за да направим истински избор, трябва да разполагаме с истинско знание.

— Марк — прошепна Кийрън.