Повелител на сенките [bg]

Магнус си пое накъсано дъх.

— Същите предпазни магии, които пречат на Ездачите да влязат, няма да позволят на никого да отвори Портал отвън.

— Ами кралицата на феите? — попита Ема. — Дали не би поискала да ни помогне да се преборим с Ездачите?

— Кралицата не е на наша страна — каза Джулиън. — Тя е единствено на собствената си страна.

Възцари се дълго мълчание, нарушено най-сетне от Магнус.

— Едно трябва да ви се признае. Никога не съм вярвал, че някой би могъл да задмине Джейс и Клеъри, когато става дума за шантави, самоунищожителни решения, но вие всички сте им достойна конкуренция.

— Аз нямам нищо общо с това — изтъкна Кийрън сухо.

— Според мен ще откриеш, че немалко лоши решения са те довели дотук, приятелю — рече Магнус. — Е, добре. Има няколко неща, които мога да направя, за да си върна енергията. Вие — всички вие — изчакайте тук. И не правете нищо глупаво.

Той излезе от стаята с големи крачки на дългите си, обути в черно крака, като ругаеше под носа си.

— Все повече заприличва на Гандалф — отбеляза Ема, докато го проследяваше с поглед. — Искам да кажа, секси, младолик Гандалф, но все очаквам да започне да поглажда дългата си бяла брада и да мърмори мрачно.

— Поне е съгласен да ни помогне. — Погледът на Джулиън стана по-остър. През портата тъкмо минаваше още един Ездач. Новодошлият имаше по-деликатна структура на тялото и дълга бронзова коса. Етна, помисли си Ема. Сестрата.

А после всички мисли бяха пропъдени от разтърсващ шок. Върху гърба на бронзовия кон имаше малка фигурка. Малко човешко момиченце с къса черна коса. То висеше безжизнено отпуснато в хватката на елфическата жена, но очите му мигаха. Не можеше да е на повече от четири години — носеше клин с весел десен на пчелички и яркорозови гуменки.

С другата си ръка Етна държеше кама и притискаше върха й в тила на момиченцето.

Джулиън се бе вкаменил, сякаш бе изваян от мрамор, лицето му бе пребледняло. Около Ема се надигнаха гласове, ала те бяха просто шум. Тя не можеше да различи думите.

Взираше се в момиченцето и в ума си виждаше Дру, Тави, дори Ливи и Тай; някога и те бяха толкова малки, толкова безпомощни.

А Етна беше силна. Всичко, което трябваше да стори, бе да направи едно движение с камата си, и щеше да отсече главата на момиченцето.

— Дръпнете се от прозореца — нареди Джулиън. — Всички, дръпнете се от прозореца. Ако не мислят, че ги гледаме, няма да наранят детето.

Ръката му беше върху тази на Ема. Тя отстъпи назад заедно с останалите, залитайки. Чу Марк да възразява. Трябва да излязат, казваше той. Да отблъснат Ездачите.

— Не можем — изтерзано каза Джулиън. — Ще ни избият.

— Аз убих един от тях преди — рече Ема. — Аз…

— Тогава ги хванахме неподготвени. — Гласът на Джулиън я достигна разкривен от шока. — Не го очакваха… не вярваха, че е възможно… този път ще бъдат готови…