Повелител на сенките [bg]

Джулиън. Приземи се от другата страна на Етна, обърна се рязко и заби Кортана в гърба й.

Или поне се опита. Етна се завъртя в последния момент и острието разсече бронзовите й доспехи; отстрани на тялото й зейна рана. Етна изпищя и политна назад, а Ема издърпа оръжието си, опръсквайки каменните плочи с кръв.

Ема вдигна меча.

— Това е Кортана — каза задъхано; гърдите й се повдигаха и спускаха учестено. — От същата стомана и закалка като Екскалибур и Дюрендал. Няма нищо, което Кортана да не е в състояние да посече.

— Оръжие, излязло изпод ръцете на Уейланд Ковача — извика Ездачът с бронзовите къдрици и за изумление на Ема, в гласа му имаше страх.

— Мълчи, Карн — сопна се един от другите. — Все още е само едно оръжие. Убий я.

Красивото лице на Карн се разкриви. Той вдигна оръжието си (огромна бойна секира) и тръгна към Ема; тя стисна Кортана…

Вратата на Института се отвори рязко и през нея се изсипаха цял куп ловци на сенки.

Джулиън. Него видя пръв — размазано петно от бойни дрехи и меч, и тъмна коса. А после Марк, Кристина. Кийрън, Тай, Ливи. И Кит, който трябва да беше дошъл направо от лечебницата, защото си беше облякъл бойни дрехи върху пижамата. Поне си беше обул ботуши.

Те оттласнаха Ездачите от стъпалата, Джулиън и Марк начело, стиснали блестящи оръжия в ръцете си. Никой от тях не носеше серафимска кама, забеляза Ема — всички бяха взели обикновени оръжия, без руни, от онези, с които убиваха долноземци. Дори Кийрън носеше такова — меч, чийто ефес искреше от злато и сребро, вместо от стомана.

Един от Ездачите нададе яростен рев при вида на Кийрън.

— Изменник! — изръмжа той.

Кийрън направи изящен поклон.

— Иохаид — поздрави го. — И Етарлам. — Той намигна на шестия Ездач, който направи кисела физиономия. — Добра среща.

Иохаид се нахвърли отгоре му. Кийрън приклекна, замахвайки с меча с лекота и умение, които изненадаха Ема.

Сблъсъкът на оръжията им като че ли оповести началото на много по-голяма битка. Изненадвайки ги с появата си, Джулиън и Марк бяха отблъснали Ездачите. Сега останалите се изсипаха след тях, притискайки и тормозейки ги с оръжията си. Марк, стиснал двуостър прав меч, се нахвърли на Делан; близнаците се заловиха с Армед, докато Кристина, с повече от свиреп вид, се изправи срещу Етарлам.

Джулиън си запроправя път през хаоса на битката, замахвайки наляво и надясно с оръжието си. Изведнъж очите му се разшириха. Зад теб!

Ема се обърна. Беше Етна, лицето й — разкривено от безкрайна омраза. Остриетата й описаха движение като ножица… Ема вдигна Кортана тъкмо навреме и двете оръжия се стовариха върху меча със свирепа сила.

И се строшиха.

Елфическата жена ахна изумено. Секунда по-късно вече отстъпваше назад, а ръцете й се движеха във въздуха. Джулиън промени посоката си и се хвърли след нея, ала ново оръжие вече приемаше очертания в ръката й, този път — с извито острие, като персийски шамшир.