Повелител на сенките [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-208-3
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелител на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
А после тя се отдръпна, поемайки си дъх, дълго и накъсано. Трепереше.
— Джулиън… не можем.
Той се претърколи встрани от нея. Беше като да му откъснат крайник. Ръцете му се вкопчиха в одеялото, достатъчно силно, за да го заболи.
— Ема — каза. То бе всичко, което можеше да каже.
— Искам го. — Тя се повдигна на лакът. Косата й бе бъркотия от разчорлени златни къдрици, изражението й — сериозно. — Трябва да знаеш, че го искам. Ала докато сме парабатаи, не можем.
— То с нищо няма да промени любовта ми към теб. — Гласът му беше дрезгав. — Обичам те така или иначе. Ще те обичам дори ако никога не се докоснем.
— Знам. Ала ми се струва, че предизвикваме съдбата. — Тя се пресегна и го помилва по лицето, по гърдите. — Сърцето ти бие толкова учестено.
— Винаги е така, когато съм с теб. — Той я целуна, целувка, приела, че тази нощ нямаше да стигне по-далеч. — С теб. С никой друг, освен с теб.
Вярно бе. Никога не бе желал друга преди Ема, нито след нея. Имаше време, когато беше по-малък, когато това го бе озадачавало — беше тийнейджър, предполагаше се, че прелива от копнежи и желания, нали така? Ала той никога не бе искал друга, никога не бе фантазирал, мечтал или копнял за друга.
А после бе дошъл онзи ден на плажа, когато Ема се смееше до него и бе вдигнала ръце, за да разкопчае шнолата си, и косата й се бе разпиляла по пръстите и гърба й като течна слънчева светлина.
Цялото му тяло бе реагирало. Спомняше си го до днес, пронизващата болка, сякаш бе получил смъртоносен удар. В този миг бе разбрал защо древните гърци смятали, че любовта е стрела, пронизваща тялото и оставяща изпепеляваща диря от копнеж след себе си.
На френски, внезапното влюбване се нарича coup de foudre. Мълния. Огънят във вените ти, унищожителната мощ на милион волтове. Джулиън не се беше влюбил внезапно: беше влюбен през целия си живот. Просто го беше осъзнал в този миг.
А след това беше копнял. О, как беше копнял. И бе жадувал за времето, когато си беше мислил, че пропуска нещо, като не копнее, защото копнежът бе като хиляда жестоки гласове, които му нашепваха, че е глупак. Бяха минали едва шест месеца от парабатайската им церемония, а тя вече бе най-огромната грешка, която бе допуснал в живота си, и тя бе необратима. И всеки път, щом зърнеше Ема след това, то бе като нож, забил се в гърдите му, ала нож, чиято болка Джулиън приветстваше. Острие, чиято дръжка стискаше в собствената си ръка, което сам притискаше в сърцето си и никой и нищо на света не би могло да му го отнеме.
— Заспивай. — Той я взе в прегръдките си и тя се сгуши в него, затваряйки очи. Неговата Ема, неговата вселена, неговото острие.
— Виждаш ли — каза Даяна. — То е точно това, което си мислехме.
Сребристочерната луна огряваше Брослиндската гора, докато Джия Пенхалоу излизаше от поразения кръг от пепеливи дървета и изгоряла трева. В мига, в който го направи, серафимската кама в ръката й лумна, сякаш някой я беше запалил.
Джия отново пристъпи в кръга. Камата угасна.
— Изпратих снимки на Кийрън — каза Даяна, взирайки се в мрачното лице на консула. — Те… Кийрън каза, че са съвсем същите като кръговете, които е видял в Тъмните земи. — Повечето от онова, което Кийрън беше видял напоследък в Тъмните земи, бе вътрешността на килия.
Джия потрепери.
— Ужасно е да стоиш в кръга. Имаш чувството, че земята е направена от лед и въздухът е пропит от отчаяние.
— Тези кръгове — каза Даяна. — Намират се на местата, които Хелън и Ейлийн са видели да потъмняват на картата, нали?
Джия нямаше нужда да поглежда. Просто кимна.
— Не исках да въвличам дъщеря си в това.
— Ако двете с Хелън са в състояние да присъстват на заседанието на Съвета, биха могли да се кандидатират да оглавят Института.
Джия не отговори.
— Това е, което Хелън отчаяно иска — каза Даяна. — Което и двете искат. Най-доброто място невинаги е най-безопасното. Никой не е щастлив в затвор.
Джия се прокашля.
— Времето, което ще е необходимо, за да може Съветът да одобри искането… Порталите към Врангел са под строг надзор… заседанието ще е свършило…