Повелител на сенките [bg]

— Това е тя! — извика Етна с плътен, мелодичен глас и като притегли детето по-близо до себе си, вдигна острието в другата си ръка. — Това е убийцата на Фал.

— Беше битка. Той щеше да ме убие. — Ема погледна към останалите Ездачи. Те стояха един до друг, обърнати към нея, като редица зловещи статуи. — Мислех, че воините знаят разликата.

— Трябва да бъдеш убита като родителите си — изсъска друг от Ездачите. Делан. — Изтезавана и накълцана с ножове като тях.

Сърцето на Ема се сви в гърдите й. Страхът за момиченцето все още беше там, ала в него започваше да се промъква ярост.

— Пуснете детето. Пуснете го и елате да се биете с мен. Отмъстете си на мен, както искате.

Чуваше блъскане по вратата зад гърба си. Много скоро щяха да я отворят — не хранеше никакви илюзии, че руната ще ги задържи до безкрай. Сега руните й притежаваха изненадваща сила, заради Джулиън… но Джулиън не бе в състояние да се мери с нея.

Вдигна Кортана и лъчите на утринното слънце се плъзнаха по острието като разтопено масло.

— Убих брат ви с този меч. Искате отмъщение? Пуснете момиченцето и аз ще се бия с вас. Ако продължите да го заплашвате още само миг дори, ще се върна обратно в Института. — Тя ги изгледа един по един. Мислеше за родителите си, за телата им, голи и захвърлени на брега, кълвани от чайките. — Плячкосахме трупа на Фал — излъга ги. — Свалихме доспехите му, строшихме оръжието му, оставихме го на плъховете и враните…

Етна изпищя пронизително и блъсна момиченцето настрани. Детето падна на земята и Ема ахна, но то успя да се изправи и хукна към улицата, хлипайки. Погледна през рамо само веднъж, с широко отворена уста върху обляното си в сълзи лице, преди да изскочи през портата и да изчезне.

Ема усети как я залива вълна на облекчение. Момиченцето беше в безопасност.

А после Етна се хвърли в атака, копитата на коня й бяха беззвучни върху каменните плочи в двора. Беше като копие, политнало във въздуха, безшумно и смъртоносно; Ема присви колене и скочи, използвайки височината на стъпалата и ускорението от падането, за да усили замаха на меча си.

Оръжията им се срещнаха във въздуха и ударът разтърси Ема до кости. Ръката на Етна отлитна настрани; Ема се приземи приклекнала и замахна нагоре, но елфическата жена вече беше скочила от гърба на коня си. Стоеше на крака и се смееше; останалите Ездачи също бяха слезли. Жребците изчезнаха, сякаш погълнати от въздуха, докато децата на Манан се втурваха към Ема, вдигнали оръжия.

Тя се изправи, описвайки широка дъга над главата си с Кортана, отбивайки мечовете им един по един — движението й напомни за ръка, плъзнала се по клавишите на пиано, удряща всяка нота поред.

Само че й се размина на косъм. Последният меч, този на Делан, одраска рамото й. Ема усети как бойното й облекло се разкъса, почувства парването в кожата си. Още един белег, който да добави към всички останали.

Завъртя се рязко… и откри Етна пред себе си. В ръцете й блестяха два бронзови меча и тя замахна към Ема първо с единия, а после и с другия. Ема отскочи назад в последния момент. Ако не беше в бойно облекло, знаеше, щеше да е мъртва, вътрешностите й — изсипали се върху каменните плочи. Усети как якето й се раздра и дори в студа на битката по гръбнака й плъзна горещ страх.