Драконите на сломеното слънце [bg]

— Пък и съм взел една дреболия, която може би ще направи пътуването ни далеч по-кратко — вметна Джерард. Той отхвърли наметалото си настрана и показа на драконида плоската бутилка в пояса си.

Гневният блясък се превърна във внезапен копнеж, който създанието бързо прикри.

— Какво има в бутилчицата, нераканецо? — Езикът на Граул се стрелна бързо между зъбите му.

— Джуджешка ракия — отговори младият воин. — Личен подарък от наместника. Заедно с личната му молба веднага щом излезем от Квалинести да пием за негово здраве и гибелта на проклетите елфи.

Драконидът повече не протестира срещу компанията му. Двамата тръгнаха по пустите улици на Квалиност. Джерард и този път имаше усещането, че ги следят нечии очи, ала никой не посмя да ги приближи. Това не го изненадваше. Драконидите можеха да бъдат жестоки противници.

Щом най-сетне излязоха от очертанията на града, Граул пое по една пътека, водеща към гората. Сетне напълно изненадващо тръгна направо между дърветата, следвайки посока, известна само нему. Драконидът имаше невероятно добро нощно зрение, ако се съдеше по скоростта, с която се промъкваше из оплетените клони и коренища. Луната бледнееше, ала светлините на заспалата столица и звездите осигуряваха достатъчно светлина. Движеха се сред високи храсти и пълзящи растения. Рицарят откри, че тежестта на бронята затруднява значително движенията му, така че когато най-сетне предложи на Граул да си починат, нямаше нужда да се преструва на уморен.

— Не е необходимо да се самоубиваме — рече задъхано. — Какво ще кажеш да поспрем?

— Човеци! — изръмжа подигравателно драконидът. Изглеждаше готов да извърви още сто пъти по толкова, но спря и се обърна към Джерард. И по-точно погледна към бутилката. — Но пътят не беше чак толкова кратък, че да откажа една глътка.

Рицарят се поколеба.

— Заповедите ми…

— Да вървят в Бездната всички заповеди на света! — озъби се Граул.

— Е, предполагам, че съвсем мъничко ще ни е от полза — сви рамене Джерард и измъкна бутилката от пояса си. Издърпа запушалката и помириса съдържанието. Острата, дива, мускусна миризма едва не изгори ноздрите му. Той изсумтя и дръпна гърлото на бутилката далеч от носа си. — Добра година — рече с насълзени очи.

Драконидът издърпа ракията от ръката му и я вдигна към устата си. Отпи огромна глътка и въздъхна доволно.

— Добра е — рече пресипнало и изхълца.

— За твое здраве — отвърна Джерард и също надигна бутилката. Притисна език към гърлото и се престори, че отпива. — Това е — каза с привидно нежелание, връщайки корковата тапа на мястото й, — стига толкова. Да тръгваме.

— Нямаме бърза работа! — Граул му отне ракията, отпуши я и безгрижно хвърли тапата. — Сядай, нераканецо.

— Но мисията ти…

— Берил няма да ми избяга — настани се с гръб към дънера на едно дърво драконидът. — А дали ще получи отговора на наместника утре или след година, няма никакво значение. Плановете й за елфите вече са в ход.