V. [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: Прочее юмористическое
Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:
И тъй, когато слезе от таксито и притича под дъжда до хотела, Стенсъл действително почувства известно напрежение. Не толкова в слабините — в Сиракуза бе имал достатъчно на брой възможности и компаньонки, с чиято помощ да уталожи донякъде повиците на плътта — колкото при мисълта за своята склонност често да възприема ролята на юноша със старческа външност. Малко по-късно, свит в маломерната вана, Стенсъл запя. Тази песен бе от неговите предвоенни „вариететни“ години, и обикновено му служеше като средство за разпускане:
[В онези по-благоприятни времена, тук се включваше хор от младши оперативни сътрудници на Министерството на външните работи]:
[На което Стенсъл отвръщаше]:
Стенсъл излезе от ваната, подсуши се, сложи отново туидовия костюм и застана до прозореца, разсеяно загледан във вечерния мрак.
След известно време на вратата се почука. Сигурно е Мистрал. Бърз оглед на стаята, проверка за евентуално забравени документи или компрометиращи материали. И на вратата, за да пусне шлосера от корабостроителницата, който, съдейки по описанието, приличал на закърнял дъб. На прага стоеше Мистрал, нито агресивен, нито смирен, просто бе там: посивяла коса, неподдържани мустаци. От нервния тик на горната устна тревожно потрепваха задържалите се в мустаците му парченца храна.
— Той произхожда от благородна фамилия — бе отбелязал Мехмет печално веднъж. Стенсъл се бе хванал на въдицата и попита коя е фамилията. — Дела Торе — бе отвърнал Мехмет. Delatore, осведомител, доносник.
— Какво става с работниците от кораборемонтния.
— Ще атакуват редакцията на „Кроникъл“. — (Основанието за недоволство бе възникнало по време на стачката от 1917 година, когато вестникът бе публикувал писмо, осъждащо стачката, ала не бе предоставил възможността за отговор на противната страна.) — Току-що завърши събранието. — Мистрал разказа накратко какво е било обсъждано. Стенсъл бе запознат с всички поводи за недоволство. Английските работници получаваха колониални надбавки, докато местните докери трябваше да се задоволяват само с основна заплата. Повечето малтийци искаха да емигрират, подмамени от възторжените доклади на Малтийския Трудов Корпус и от разказите на работещите в Европа техни съотечественици, за високите заплати в чужбина. Но, тъй или иначе, бе плъзнал слух, че властите отказват издаването на паспорти, за да удържат работниците на острова, ако евентуално в бъдеще възникне потребност от допълнителна работна сила. — Остава ли им нещо друго, освен емиграцията? — Тук Мистрал направи леко отклонение от темата: — През войната броят на работниците в корабостроителницата се увеличи три пъти. А сега, след примирието, вече започнаха съкращенията. Като изключим корабостроителницата, други работни места почти няма. Така че много хора даже не могат да изкарат колкото за препитание.