Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
V. [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

V. [bg]

Электронная книга - «V. [bg]». Краткое содержание книги:

Томас Пинчън е роден на 8 май 1937 г. в Глен Коув, Ню Йорк, САЩ. Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза. Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
1 ... 242 243 244 245 246 247 248 249 250 ... 261
Перейти на страницу:

И тъй, когато слезе от таксито и притича под дъжда до хотела, Стенсъл действително почувства известно напрежение. Не толкова в слабините — в Сиракуза бе имал достатъчно на брой възможности и компаньонки, с чиято помощ да уталожи донякъде повиците на плътта — колкото при мисълта за своята склонност често да възприема ролята на юноша със старческа външност. Малко по-късно, свит в маломерната вана, Стенсъл запя. Тази песен бе от неговите предвоенни „вариететни“ години, и обикновено му служеше като средство за разпускане:

Всяка вечер в „Камбаната и кучето“ обича Младият Стенсъл да ходи. Танцува по масите, Вика, пее и весели компанията. А женичката му Сама вкъщи скучае и тъгува силно. И точно в шест на другата вечер Стенсъл пак е там. Но един прекрасен майски ден той обяви на всички Наоколо: Момчета, занапред ще я карате без мен, Стига вече пиене и буйства, Стенсъл отива у дома си.

[В онези по-благоприятни времена, тук се включваше хор от младши оперативни сътрудници на Министерството на външните работи]:

Това си е направо чудо превелико! Каква е таз странна промяна у Стенсъл? Що ли му е на душата?

[На което Стенсъл отвръщаше]:

Елате тук приятели, седнете. Защото най-нещастен съм на света Моята мъка трябва с вас да споделя И след това си тръгвам аз:
(Припев:)
Мъжки баща станах току-що Роди ми се едричко момче и Казва се Хърбърт глупчо Стенсъл то. Чешит е голям и ме уважава много, Защото все аз му сменям пелените. Чудя се как ли намерихме време Да го заченем и пръкнем с майка му. Нали всяка вечер се връщах пиян-залян. А то си е умно и закръглено като бъбрече. И само на майка си прилича. Затова отивам вкъщи тази вечер (Който не вярва да пита млекаря) И отсега нататък само у дома ще седя.

Стенсъл излезе от ваната, подсуши се, сложи отново туидовия костюм и застана до прозореца, разсеяно загледан във вечерния мрак.

След известно време на вратата се почука. Сигурно е Мистрал. Бърз оглед на стаята, проверка за евентуално забравени документи или компрометиращи материали. И на вратата, за да пусне шлосера от корабостроителницата, който, съдейки по описанието, приличал на закърнял дъб. На прага стоеше Мистрал, нито агресивен, нито смирен, просто бе там: посивяла коса, неподдържани мустаци. От нервния тик на горната устна тревожно потрепваха задържалите се в мустаците му парченца храна.

— Той произхожда от благородна фамилия — бе отбелязал Мехмет печално веднъж. Стенсъл се бе хванал на въдицата и попита коя е фамилията. — Дела Торе — бе отвърнал Мехмет. Delatore, осведомител, доносник.

— Какво става с работниците от кораборемонтния.

— Ще атакуват редакцията на „Кроникъл“. — (Основанието за недоволство бе възникнало по време на стачката от 1917 година, когато вестникът бе публикувал писмо, осъждащо стачката, ала не бе предоставил възможността за отговор на противната страна.) — Току-що завърши събранието. — Мистрал разказа накратко какво е било обсъждано. Стенсъл бе запознат с всички поводи за недоволство. Английските работници получаваха колониални надбавки, докато местните докери трябваше да се задоволяват само с основна заплата. Повечето малтийци искаха да емигрират, подмамени от възторжените доклади на Малтийския Трудов Корпус и от разказите на работещите в Европа техни съотечественици, за високите заплати в чужбина. Но, тъй или иначе, бе плъзнал слух, че властите отказват издаването на паспорти, за да удържат работниците на острова, ако евентуално в бъдеще възникне потребност от допълнителна работна сила. — Остава ли им нещо друго, освен емиграцията? — Тук Мистрал направи леко отклонение от темата: — През войната броят на работниците в корабостроителницата се увеличи три пъти. А сега, след примирието, вече започнаха съкращенията. Като изключим корабостроителницата, други работни места почти няма. Така че много хора даже не могат да изкарат колкото за препитание.

1 ... 242 243 244 245 246 247 248 249 250 ... 261
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)