V. [bg]

— Не ме гледай така — въздъхна Стенсъл. — Имам само някакви догадки какво става тук. Местните хора са, както казваме в министерството, неспокойни. Този Феъринг, католически свещеник и вероятно езуит, смята, че много скоро можем да очакваме кървава баня.

— Да, срещах се с Феъринг. Може би заплатата му идва от същия джоб, както и нашите, но той изобщо не го показва.

— О, едва ли. Съмнява ме — неясно се отзова Стенсъл, чието желание в момента бе да говорят за доброто старо време.

— Мистрал винаги сяда на външна маса, отпред. Ще преминем на другата страна.

Настаниха се в кафе „Финикия“, Стенсъл с гръб към улицата. Отпивайки барселонска бира, те обмениха кратки отчети за случилото се през последните двайсет години, между операцията „Вийсю“ и Малта. Гласовете им звучаха монотонно на фона на равномерното улично безумие.

— Странно, как се пресичат пътищата.

Стенсъл кимна.

— Интересно, дали трябва да се контролираме взаимно? Или срещата ни е била предвидена.

— Предвидена ли? — някак прекалено бързо попита Демиволт. — От Уайтхол? Разбира се.

Така и мислех.

С напредването на възрастта човек е склонен все по-често да се връща към миналото. Ето защо Стенсъл в дадения момент се чувстваше някак извън улицата и извън полезрението на седналия отсреща шлосер. Неочакваната среща с Демиволт върна мислено Стенсъл към злощастната флорентинска година и в тъмната стая на неговата шпионска памет всяка отделна неприятна подробност затрептя с ярък блясък. Той се надяваше най-искрено, че появата на Демиволт е просто непреднамерена, а не означава сигнал за ново активизиране на същите хаотични и произволни Ситуационни сили, които бяха задействани преди двайсет години във Флоренция.

Защото мрачното пророчество на Феъринг за кървава баня и съпътстващата го мотивировка притежаваха всички признаци на Положение в процес на реализиране. Схващанията на Стенсъл за Положението бяха останали непроменени. Той дори бе написал под псевдоним и изпратил на „Пънч“ статия озаглавена: „Положението като многоизмерен миш-маш“. Бяха я отхвърлили.

„Безсмислено е да се надяваме, че ще разберем дадено Положение, ако не проучим от край до край историята на всеки участващ в него индивид и ако не подложим на дисекция до най-незначителната подробност всяка отделна душа“ — бе писал Стенсъл. — „Навярно в бъдеще на държавна работа ще приемат само чиновници притежаващи диплом по неврохирургия.“

И действително, често го навестяваха сънища, в които той се смаляваше до подмикроскопични размери и тръгваше да изследва нечий мозък. Проникваше през една от челните пори и се озоваваше в слепия цилиндър на потната жлеза. След това се промъкваше през капилярните джунгли, накрая излизаше на платото на челната кост и продължаваше навътре през черепа. Последователно минаваше през мозъчните обвивки (паяжинообразна външна и мека вътрешна), стигаше до езерото от мозъчна течност с набраздено дъно. Оставаше му само да преплува това езеро, за да осъществи последния скок, атаката срещу сивите полукълба — вместилището на душата.