V. [bg]

Внушителни обществени сгради с безлични фасади. Мрежа от улици, по които прави впечатление загадъчното отсъствие на цивилно население. Стерилен административен свят, заобиколен отвсякъде със занемарени, сякаш претърпели вандалско опустошение квартали, с криви тесни улички, бардаци и кръчми, слабо осветени, с изключение на пиаците на проститутките, открояващи се като пайети върху стара износена бална рокля.

„Политическият морал, ако такова понятие изобщо би могло да има място в днешния свят — бе записал Стенсъл веднъж в дневника си, — намира израз в непоносимата двойственост, която се проявява във всички извършено от нас през настоящия век. Десница и левица, парникът и улицата. Десницата може да живее и функционира само в изолация от външния свят, спотаена в парника на миналото, докато левите действат открито на улицата, манипулирайки насилническите инстинкти на тълпата, и живеят изключително в пространството на мечтите за бъдещето.“

„А какво да кажем за реалното настояще и за хората извън политиката, уважаваната някога Златна Среда? Те са демодирани, отживели, така или иначе излезли от полезрението ни. И, съдейки по всичко, при наличието на такива крайности в познатия ни Запад, в близките няколко години можем да очакваме появата на силно “отчуждени" маси."

„Страда Стрета“; Тясната улица. Сякаш специално създадена за наплив на тълпи и блъсканица. Общо взето така и беше: с наближаването на вечерта улицата се изпълваше с матроси от „Егмонт“ и други по-малки военни кораби, моряци от гръцки, италиански и северноафрикански търговски съдове, допълнени от съответния местен помощен персонал — ваксаджии, сутеньори, амбулантни търговци на сладкиши, порнографски картички, сувенири. Топографските деформации на тази улица създаваха усещането, че последователно минаваш през поредица от вариететни сцени, непрекъснато сменящи се при следващия завой, изкачване или спускане, и всеки път с различни декори и изпълнителски състав, но еднакво проникнати от същата неизменна атмосфера на пошло, вулгарно забавление. Стенсъл обаче бе опитен „майстор на канкана“ и се чувстваше като риба във вода.

Но той ускори ход през сгъстяващата се тълпа, понеже забеляза с известно безпокойство, че бе започнал да изпуска от поглед Мистрал, който все по-често потъваше сред разлюляното синьо-бяло моряшко гъмжило отпред.

Едновременно с това Стенсъл бе доловил с периферното си зрение, че отдясно няколко пъти се бе появявала една и също фигура. Висок, в черно, конусовиден. Стенсъл рискува да го погледне с крайчеца на окото. От известно време редом с него бе вървял човек, приличащ на гръцки поп или на енорийски свещеник. Какво прави един слуга Божий из тези краища? Може би търси заблудени души, които да спасява? Но погледите им се срещнаха и Стенсъл не забеляза в неговите очи нищо състрадателно.