Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Заседателко, — най-сетне попита усъмнена Зера, — какво търсим тук? Не вярвам някой да е слизал тук от години.
Сеайне беше сигурна, че собственото й посещение преди няколко дни е първото на това ниво най-малко от столетие. Това беше една от причините двете с Певара да го изберат.
— Влез тук — отвърна тя и бутна една от вратите, която се отвори със съвсем леко изскърцване. Никакво количество мас не можеше да смаже ръждата, а опитът да я махне със Силата се бе оказал неуспешен. Способностите й със Земя бяха по-добри от тези на Певара, но това не значеше почти нищо.
Зера прекрачи прага и примигна изненадана. В иначе празната стая зад една здрава, макар и доста похабена маса с три малки пейки около нея седеше Певара. Да свалят тези няколко вещи долу, без никой да ги забележи, се беше оказало трудно — особено след като не можеха да се доверят на никого от слугите. Почистването на прахта беше доста по-лесно, макар и не особено приятно, а заглаждането на прахта в коридора отвън след всяко посещение беше пълна досада.
— Вече взе да ми писва да седя тук в тъмното — изръмжа Певара. Сиянието на сайдар я обкръжи, докато вдигаше един фенер изпод масата и преливаше да го запали, за да хвърли толкова светлина, колкото изискваше бившият килер с грубо измазани стени. Малко закръглена и донякъде симпатична, Червената сестра сега приличаше на мечка с поне два болни зъба. — Искаме да ти зададем няколко въпроса, Зера. — И я заслони, докато Сеайне затваряше вратата.
Засенченото лице на Зера си остана напълно спокойно, но младата жена видимо преглътна.
— За какво, Заседателки? — В гласа й също така се долови съвсем лек трепет. Можеше обаче да е просто от настроението, възцарило се в Кулата.
— За Черната Аджа — отвърна й рязко Певара. — Искаме да разберем дали не си Мраколюбка.
Удивление и гняв разтърси спокойствието на Зера. Повечето щяха да приемат само това за отрицание, и без да се беше сопнала:
— Не съм длъжна да търпя това от теб! Вие, Червените, създавахте Лъжедракони от години! Ако питаш мен, няма нужда да търсите по-далече от квартирите на Червените, за да намерите Черни сестри!
Лицето на Певара потъмня от ярост. Верността й към нейната Аджа беше силна, това изобщо не подлежеше на съмнение, но по-лошото бе, че беше изгубила целия си род от ръцете на Мраколюбци. Сеайне реши да се намеси преди Певара да прескочи границите на допустимото. Нямаха доказателство. Все още.
— Седни, Зера — каза тя с цялата топлина, която можа да събере. — Седни, сестро.
Зера се извърна към вратата, сякаш можеше да не се подчини на една Заседателка — при това от нейната Аджа! — но най-накрая приседна вдървено на една от пейките, на самия ръб.
Преди Сеайне да заеме мястото между двете, Певара постави костенобялата Клетвена палка на очуканата маса. Сеайне въздъхна. Като Заседателки имаха пълното право да използват който тер-ангреал си пожелаят, но тя беше тази, която трябваше да го вземе — не можеше да не мисли за това като за кражба, след като нямаше как да се спазят нормалните процедури — и през цялото време си беше представяла отдавна мъртвата Серейл Баганд застанала тук, готова да я замъкне в кабинета на Наставницата на новачките за ухото. Нелогична беше тази представа, но съвсем истинска.
— Искаме да се уверим, че казваш истината — каза Певара, все още с глас на разсърдена мечка, — така че ти ще положиш клетва над това нещо и после ще те запитам отново.
— Не мога да бъда подлагана на това — отвърна Зера и погледна обвинително Сеайне, — но отново ще произнеса всички клетви, ако това ще ви задоволи. И след това ще настоявам и двете да ми се извините. — Съвсем не прозвуча като заслонена жена, на която се задава подобен въпрос. И почти с презрение посегна към тънката, една стъпка дълга пръчица, която засия под смътната светлина на фенера.
— Ще се закълнеш да се подчиняваш на нас двете абсолютно — каза й Певара и ръката на по-младата жена се дръпна сякаш от навита пред нея усойница. Певара продължи, плъзгайки с два пръста Палката по-близо до жената. — По този начин ще можем да те накараме да ни отговориш истинно и ще знаем, че ще го направиш, а ако ни отговориш, че си, ще можем да сме сигурни, че поне ще ни се подчиняваш и ще си отзивчива да ни помогнеш да изловим Черните ти сестри. Палката може да се използва да те освободи от клетвата, ако отговориш правилно.